Минималната заплата не е лек за социални проблеми

Минималната работна заплата (МРЗ) не трябва да се разглежда като средство за разрешаване на социални проблеми. Това заявиха от Асоциация на индустриалния капитал в България АИКБ относно предложенията за увеличаване на минималното възнаграждение.

Минималната заплата е функция на реалната икономика. Като такава тя следва да е обвързана с производителността на труда и да се разглежда приоритетно като икономически обоснована величина, смятат от асоциацията. 

"Споделяме разбирането, че единственият разумен път към постигане на национален просперитет, конкурентна икономика и висок жизнен стандарт е системно повишаване на производителността на труда", заявяват от АИКБ.

Според тях това трябва да се направи чрез поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство.

Друга мярка е постоянната работа по повишаването на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители.

Общо е виждането на социалните партньори относно необходимостта от обвързване на МРЗ с производителността на труда. В този смисъл от асоциацията подчертават, че от 1 септември 2011 г. до 1 януари 2013 г. минималната заплата беше поетапно увеличена от 240 на 310 лева, т.е. има увеличение в период на криза с 29.2%. Това не кореспондирало с темпа на увеличение на производителността на труда.

Има обаче пряка зависимост между ръста на минималната заплата и ръста на безработицата (над 2% за същия период), смятат от асоциацията.

В период, в който основни проблеми са създаването заетост и увеличаването на производителността, нов ръст на МРЗ ще бъде естествена спирачка и за двете, предупреждават от работодателската организация.

Останалата част от становището на АИКБ относно минималната заплата прочетете в Econ.bg.