Можем ли да живеем, без да дишаме?

Учени разработиха уникални микрочастици, които се инжектират директно в кръвообращението и така организмът се насища с кислород, дори и човекът да не е способен да диша през това време.

За звучащото като научна фантастика откритие съобщи Еcon.bg, като се позовава на публикация в gizmodo.com. Това е един от най-големите пробиви в областта на медицината, коментират учените и допълват, че това откритие има потенциалът да спаси милиони човешки животи.

Един от примерите - медицинските екипи ще могат да поддържат пациента жив и в добро състояние между 15 и 30 минути при остра дихателна недостатъчност. Така ще бъде избегната мозъчната смърт и тежките увреждания, които организмът може да получи, ако дишането спре и по време на реанимационните действия.

Ето и какво представлява методът, разработен от екип от Детската болница в Бостън. Разработени са микрочастици, които са съставени от джобчета кислород, обвити в слой специфичен вид липиди - естествени молекули, които обикновено служат за складиране на енергия или като компонент на клетъчните мембрани. Така образуваните частици са с размери между 2 и 4 µm (микрометра) и се съхраняват в течен разтвор, който е лесен за пренасяне и използване от екипите за спешна помощ.

Откритието вече е успешно тествано върху животни с критична белодробна недостатъчност. Когато лекарите са инжектирали течността във вените им, това е водело до нормализиране на нивата на кислород в кръвта им, добавяйки ценни допълнителни минути живот.

Създаването на подобни разтвори се е проваляло в миналото, защото те са предизвиквали запушване на кръвоносните съдове, вместо насищане с кислород на клетките. Според Джон Кеър, доктор в отделението по кардиология на Детската болница в Бостън, проблемът бил разрешен чрез използването на частици с неправилна форма вместо на балончета:

"Ние работихме около проблема, като пакетирахме газа в малки частици, подлежащи на деформация. Така покривната площ на частиците драматично се увеличи, позволявайки по-ефективна обмяна на кислорода и преминаването на частиците през капиляри, където газовите балончета биха заседнали."

Идеята за откритието дошла на Кеър след като трябвало да лекува малко момиченце през 2006 г. Заради белодробен кръвоизлив, предизвикан от пневмония, момиченцето получило тежка мозъчна увреда, която в крайна сметка довела до неговата смърт, преди медицинският екип да може да я постави на байпас.

Скоро след това Кеър събрал екип и започнал работа върху идеята, показваща обещаващи резултати от самото начало:

"Някои от най-убедителните експерименти бяха ранните. Взехме малко кръв един от друг, смесихме я в епруветка с микрочастиците и гледахме как синята кръв (добила синкав оттенък след като е лишена от кислород - бел.ред.) се превърна моментално в червена. Звучи като магия, но беше началото на това, което след години на проучване се превърна в тази животодаряваща течност в бутилка", допълват учените.