Над милион българи не искат да се върнат на трудовия пазар

Над милион са българите, които не работят, но и не искат да започват работа, отчита националната статистика. На този фон бизнесът изпитва остър глад на кадри.

Повече от 955 хиляди не само не работят, но и посочват, че не желаят работа, а едва 91 хиляди на възраст между 15 и 64 години имат желание, но не са част от пазара на труда.

Ивайло Райков не иска да работи нито за държавата, нито за фирма. Поема работа в строителството, когато и каквото изскочи.

"Държавна работа, за мен това са много малко пари, 900 – пък ти дават 600, какво да правя с тях,  аз 600 ги взимам за два дена", казва той.

В селото много хора предпочитали да работят през лятото на морето или в чужбина, после да почиват, защото работата им се струва зле платена, разказва местната власт.

А в същото време бизнесът в цялата страна изпитва остър град за кадри.

В транспортна фирма заради липсата на кадри у нас, са наели около десетина мъже от Непал и Индия, които от септември трябва да започнат да карат камиони.

Поели са цялата им издръжка – общежитието, храната, обучението, подготовката на документите за работа.

"Всеки шофьор, независимо от неговата националност, на курсове извън България спокойно може да докарва месечен доход между 2 и 3 хиляди евро, в зависимост от дестинациите, бонусите и курсовете", казва управителят на компанията.

А от Асоциацията на индустриалния капитал отчитат, че бизнесът търси около 260 хиляди служители и всяко заето работно място движи икономиката напред.

Бизнесът настоява за улеснени процедури за наемане на работници от чужбина, тъй като сега в съседни държави процедурите са по прости и се привличат повече служители от трети страни.