Най-интересното от Киномания 2012 досега

Киномания 2012 е в разгара си, като родната публика вече получи възможността да се наслади на част от най-добрите независими продукции от тази година.

Духът на фестивала определено се усеща, както в препълнените зали, така и пред входовете на кината, където тълпите преливат една в друга от прожекция на прожекция.

Тази година те представят цели 64 филма – една доста сериозна цифра, в която човек лесно би могъл да се изгуби. Това е и причината да се опитам да пресея всичко интересно, което се случи до сега.

По принцип, мнението за един филм е най-субективното нещо на света, затова решихме да ви представим няколко добри попадения до този момент.

Прожекциите на някои от тях вече минаха, други все още биха могли да се видят до края на фестивала, но всички те заслужават вашето внимание.

И така – най-интересното от Киномания 2012 до сега...

"Изобретението на Хюго" – няма как да подмина този брилянтен, магически и толкова романтичен филм не само поради факта, че обра един куп "Оскар"-и или заради епичното име на режисьора му – Мартин Скорсезе.

"Изобретението на Хюго" е задължителен филм за всеки, който нарича себе си фен на киното. От една страна говорим за една страхотна визия, спиращи дъха ефекти и превъзходна картина. От друга, не трябва да пропускате "Изобретението на Хюго", заради самата история, която разказва – това е филм с ефекти, който разказва как са се правили филмите с ефекти още от зората на индустрията.

Без да издавам повече подробности, ще кажа само, че след него, киното за вас вече няма да е същото.

"Хемингуей и Гелхорн" - Ако не сте изкушени достатъчно от имената в заглавието, то тези на актьорския екип определено ще провокират най-малкото вашето любопитство. Лентата разказва за взривоопасната любов на великия писател с една не по-малко взривоопасна журналистка, която историята помни като военният кореспондент с най-изящните крака и най-русите къдрици.

Колкото до екипа – ролята на Хемингуей поема чаровникът Клайв Оуен, а тази на Марта Гелхорн – Никол Кидман, имена сами по себе си са достатъчно обстоятелство филмът да се гледа. Всъщност, лентата раздели мненията на два полюса – публиката или го харесва или не го харесва изобщо, най-вече поради факта, че режисьор е Филип Кауфман, който е сценарист на "Индиана Джоунс". Именно на поредицата за култовия изследовател мнозина оприличиха настоящата лента, но всъщност приликите са само за добро.

Трябва да гледате "Хемингуей и Гелхорн" най-вече заради интересния подход на снимане – повече от половината филм изглежда така, сякаш е правен по времето на самата история и, разбира се, заради Никол Кидман, чието ретро обаяние идва точно на мястото си в черно-белите кадри със сепия ефект.

Освен тези му качества, още нещо, което трябва да се отбележи е, че "Хемингуей и Гелхорн" е биографичен калейдоскоп, сред чиито персонажи са още писателят Джон Дос Пасос, фотографът Робърт Капа, документалистът Йорис Ивенс, политикът Чан Кайшъ, литературният редактор Максуел Пъркинс и Орсън Уелс. Единственото, което понакуцва е краят, но съпоставен с цялостното изживяване, се преживява.

"Аз и ти" - Безспорно интересен най-вече поради факта, че това е първият филм на огромния Бернардо Бертолучи от 2003 година насам. "Аз и ти" отново разглежда сложните отношения между брата и сестрата (всички помним "Начинаещи"), но този път перверзията е доста по-премерена – да кажем, че почти напълно отсъства, като е отстъпила място на чаровната романтика. За разлика от последния му филм, тук Бертолучи не ни кара да се потим от неудобство, а по-скоро ни умилява.

Действието е съсредоточено в едно обособено пространство – мазе – а времевият отрязък е няколко денонощия – фактори, които предполагат действието да бъде носено изцяло от двамата главни герои – Лоренцо и неговата полусестра Оливия. И всъщност, двамата напълно успяват да се справят със задачата си и да пресъздадат сложната плетеница от отношения между тях – още повече, че момчето е социопат, а момичето – наркоманка.

Личи си, че към селекцията на младите актьори Якопо Антинори и Теа Фалко е подходено с огромно внимание, защото камерата просто обожава и двамата. Лентата изобилства на комични и трагични моменти, което я прави наситена на доста разнородна емоционалност, а саунтракът е просто великолепен.

"Желязната Лейди" - Мерил Стрийп е огромна, независимо дали й е дадено да изиграе консервна кутия или най-прочутия министър-председател на Великобритания. В "Желязната Лейди" се случва именно второто и Стрийп влиза в ролята на Маргарет Тачър. Всъщност, през 2011 г. филмът без особени усилия прибира цели два "Оскар"-а – за най-добра женска роля и за грим, на които в този случай определено трябва да повярвате. Мерил Стрийп е във вихъра си и сякаш без никакво усилие успява да пресъздаде емблематичната дама както физически, така и емоционално.

Конфликтният образ на Тачър ни се разкрива напълно – виждаме амбициозната жена, любящата съпруга, безкомпромисният политик, тиранинът, патриотът – всичко онова, което е Маргарет Тачър. Освен всичко, бих ви го препоръчала, заради чисто образователният ефект, който има – "Желязната Лейди" е от онези филми, които определено успяват да те научат на нещо полезно – независимо било то някакво историческо събитие, политически практики или колко веща е актьорската професия действително.

"Леки момичета". Тук името, което се набива на очи определено е Жюлиет Бинош, а самият филм е типична за френското кино драматична перверзия, към която няма как да останете безразлични.

Бинош, която със сигурност е една от най-любопитните и смели актриси в киното днес, играе Ан – съпруга, майка и, най-важното, журналистка, която подготвя материал за френското издание на сп. "Elle” на тема проституцията сред студентките. Самата Ан симпатизира на две млади жени: нещастна полска студентка и французойка, която живее в една от многото квартири в Париж. И двете са станали част от секс търговията по различни причини и докато споделят с Ан, можем да надникнем в моменти от работата им. Междувременно Ан се справя с буржоазната реалност на собствения си живот, в който съпругът й сякаш е женен за мобилния си телефон, а синът й е пристрастен към плейстейшъна си.

Снимайки във Франция с уникалната актриса, режисьорът Малгожата Шумовска навлиза в съвсем нова, тъмна и противоречива територия.

Въпреки че материалът е обезпокоителен, Шумовска умело направлява развитието на действието. Способността й да изучава в дълбочина сексуалността на съвременното общество е наистина впечатляваща. Контролът върху история, която, попаднала в други ръце, би била неуправляема, е изумителен.

Това е само част от нова, което се случи и продължава да се случва на Киномания 2012. Най-хубавото обаче тепърва предстои, затова ви съветвам да си купите билети от по-рано, защото, както вече стана ясно, залите се пълнят бързо, а желаещите май са повече от отредените места. Останалите акценти очаквайте скоро.