Най-щастливи сме като ни върви с любовта, здрави сме и ни е спокойно

Не съществува силна връзка между парите и щастието. Това стана ясно от изследване на Института за социални изследвания и маркетинг на тема "Българите и щастието", по инициативата на Фондация Credo Bonum.

Изследването има за цел да покаже като колко щастливи се определят българите. Проучването е измервало щастието по скалата от 0 до 10, опитвайки се да разбере къде се намира оценката на българите в сравнение с оценките на другите държави.

Резултатите от изследването показват, че хората се определят като по-нещастни, отколкото всъщност са. Българите имат грешна престава за това кое ги прави щастливи, като слагат на първо място децата, а любовта - най-силната връзка с щастието, я оставят едва на пета позиция.

"Най-щастливи сме като ни върви с любовта, здрави сме и ни е спокойно", твърди Мирослава Радева, директор на Института за социални изследвания и маркетинг.

Проблемът при българското население, че 1/3 от него не прави нищо за това да промени в положителна насока нивото на удовлетвореност от живота си. Само 18% вярват, че по-големите финансови възможности ще ги направят по-щастливи.

Над половината от запитаните не споделят щастието си с другите, макар и да знаят, че то е заразно. Според основателката на проекта нашата народопсихология, която поддържа тезата, че щастието не трябва да се показва, ни пречи да се радваме на успехите си и да изразяваме радостта си.

Изследването показва още, че хората, които определят себе си като по-щастливи от другите, наистина са такива, за разлика от тези, които се приравняват с общото ниво на щастие.

От изследваните групи хора се оказва, че българите оценяват себе си по скалата от 0 до 10 с оценка 5,57, като 0 се приема за "изобщо не съм щастлив", а 10 като "много съм щастлив".

Ние попадаме малко над златната среда. Средната оценка на европейците за това дали и колко са щастливи е равна на 6,44, което с по-малко от една единица над българската. 

От статистическите данни става ясно, че когато българинът подрежда в низходящ ред нещата, които го правят най-щастлив, любовта застава едва на пето място, като преди нея са здравето, следвано от хармонията в семейството, сигурността, спокойствието и доброто финансово състояние. Положителните преживявания и успехът остават по-назад в класацията.

Според Радева интересен е фактът, че личностната преценка на българина за това колко е щастлив е много по-ниска от обективната преценка, основана на групов анализ на удовлетвореността му от различните индикатори за щастие.

Резултатите показват, че младостта е много по-важен фактор за щастие от образованието и населеното място. Младите, високо образовани хора, от големи градове, са на челна позиция в класацията за най-щастливи българи.

Втората група, която се определя за най-щастлива с оценка 6,20, отново са младите хора, но ниско образовани от малки градове и села. На дъното на същата класация са възрастните хора над 55 г. от малки градове и села, които също са ниско образовани.

Българите заявяват, че основните неща, които ги правят най-щастливи са децата, здравето, спокойствието, добрите отношения с партньора, любовта. На последно място попада желанието да помагат на околните. Оказва се, че на база самооценка, запитаните определят децата, физическото здраве и добрите отношения с партньора като нещата, които ги правят най-щастливи.

Окончателните резултати от изследването разкриват, че 89 на сто от българите искат щастието да се превърне в национална политика.