Греховете на родителите се плащат от децата им. Ако имате щастието обаче да живеете в България, не се безпокойте - баби ви и дядо ви имат шанс до края на живота си да изкупват вашите и на родителите ви прегрешния към социалната система.
Така поне работодателите виждат бъдещето, като предлагат 10% данък за работещите пенсионери. Днес по една телевизия чухме един от представителите на бизнеса ни обяснява, че при ниската пенсионна възраст, високата младежка безработица и ранното пенсиониране в силовите ведомства, налозите за трудещите се възрастни е напълно логично нещо.
От аргументите в полза на това антисоциално във всички отношения предложение излиза тъжната истина, че е по-лесно да се удари финансов шамар на възрастните, вместо да се вземат тежките решения в пенсионната система и да се решат проблемите.
Може би военните имат по-добро "въоръжение", с което да защитават ранното си пенсиониране, отколкото възрастните, които отдавна са се примирили с всеки удар, който им нанасят. Може би младите бягат по-бързо, за да не работят, отколкото пенсионерите могат да се движат, за да протестират срещу данъците.
Но безпомощността и мизерията, в която голяма част от нашите баби и дядовци живеят, не е оправдание да се подиграваме с тях. Не е и оправдание да убиваме всеки техен опит да живеят малко по-добре и да изживеят старините си с достойнство.
С малки изключения пенсионерите не работят за удоволствие или от скука, а защото гладът ги кара да станат рано, да се облекат и да отидат да се трудят, въпреки че отдавна са дали повече от достатъчно на държавата и бъдещите поколения. Да не забравяме, че много от бабите и дядовците са под линията на бедността и мизерията и за тях изходът от нея не е само обещание по време на избори, а въпрос на оцеляване.
Самото говорене за този данък е подигравка с хората особено сред поредната "милост" на правителството да даде на възрастните с най-ниски доходи добавки за Великден, равни на жълти стотинки. В едно мрачно бъдеще, в което би съществувал подобен данък, може всички пенсионери да получават такъв дар за празниците и то не за друго, а защото ще излиза, че те сами си плащат за добавките. Така държавата ще пълни хазната с пенсионерски пари, а след това щедро ще им ги връща като празнични надбавки.
Още по-притеснителното е отношението на социалния министър, който отказва да заеме твърда позиция по въпроса, но все пак заяви, че е склонен да мисли "варианти". Бегло Ивайло Калфин спомена, че може да се мисли работещите възрастни, които и със заплата не могат "да скалъпят" нормален доход, да избегнат такъв налог. Някога говорихме за солидарна система, която явно е останала в миналото или чакаме българите в залеза на живота си да са солидарни с безпомощността за реформа на държавата.
Бихме искали да попитаме работодателите, които пестят от вноски, преди да помислят данък за пенсионерите, дали ще обмислят и да осигуряват служителите си върху пълната им заплата. Така поне и хазната да прибира повечко пари от пенсионерите.
Също така тази мярка би била удар и върху младите работещи хора, които и в момента помагат на възрастните си родители. В случай, че доходите на пенсионерите бъдат обложени, това може да бръкне още по-сериозно в джобовете им, за да се грижат за едва оцеляващите си родители.