58,9% одобряват работата на служебното правителство

Общата оценка на служебния кабинет е положителна. 58,9% го одобряват, а 28,8% не го одобряват. Останалите се колебаят. Одобрението преобладава при всички изследвани обществени слоеве, с изключение на привържениците на ГЕРБ. Равносметката от дистанцията на времето тепърва ще става важна. Обикновено, за масовото съзнание са необходими и повече месеци, за да се достигне достатъчна разпознаваемост и запознатост.

26,3% казват, че страната върви към по-добро, при 52%, които намират, че върви към по-лошо. Само преди месеци обаче – през отминалата есен – дяловете на позитивно настроените бяха слезли до нива около 16%, а на негативно настроените – се бяха повишили дори и до 67%. По-късно рутинизирането на политическата ситуация доведе и до известно успокоение, което продължи да се утвърждава с резултатите от изборите и с идването на служебния кабинет – като популярна форма на управление.

Междувременно, личното доверие в Румен Радев е 64,3%, а недоверието е 22,2%. 12,5% се колебаят, а само 1% не са чували за Румен Радев. Основните (и почти единствени) опоненти на Радев са привържениците на ГЕРБ. Доверието в Радев в последните месеци на практика расте – вероятно причината са именно действията на служебния кабинет. Така Радев запазва мястото си на най-харесвана фигура в българския политически процес и на единствена фигура с положителен рейтинг, т.е. доверие, надвишаващо недоверието.

По отношение на ваксините 

Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус, казват 4,2% от българите. Ваксиниран/а съм с две дози от ваксина срещу коронавирус, твърдят 16,7%, или общо тъкмо около 900 хиляди души от общо около 5.5 милиона трайно живеещи у нас пълнолетни – както сочи и официалната статистика. Не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам срещу коронавирус, твърдят 27%. Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус, споделят 41,8%. Около една десета се затрудняват да отговорят. Данните, разбира се, са декларативни, но – както се вижда – практически се покриват с официалната информация.

Сравнително високо число на откази от ваксинация се дължи на комплексни фактори, като не на последно място вероятно идва и високият дял на преболедувалите у нас. Делът на отказващите ваксинация преди предходната вълна на вируса беше 48%, т.е. малко по-висок в сравнение с юли, сочи изследването на социологическата агенция.