България - "спокойна, сложна и... парче от рая", през очите на американка

Карла е от САЩ, но тя не е типична американка. Тъмните й черти подсказват необичаен произход - родителите й са от Колумбия. Тя обаче е родена и израсла в Щатите.

За да пречупим образа на България през един поглед, който е генетично обременен с една култура, но възпитан в съвсем друга, си говорихме с нея за всичко у нас.
За образованието, за Велико Търново, за българските обичаи, за чалгата и за определението ни като най-нещастната нация в света...

Защо избра да дойдеш в България?

В Далас се срещнах с българи и те ми представиха българската храна, култура и после започнахме да излизаме доста често. Така реших да дойда на почивка в България едно лято, хареса ми много и когато се върнах в Далас (Тексас) потърсих някаква програма и намерих във Велико Търново "Български език, култура, история и преподаване на английски език". Казах си "защо не?". И така дойдох.  Забавно е, когато за първи път срещнах българин, попитах: "Къде е България?". После видях на картата и започнах да уча. В Америка не учим много за Европа и държавите. Когато съобщих на приятелски семейства, всички се изненадваха и питаха: "Какво? Боливия?". Всички бяха изненадани.

Какви бяха първите ти впечатления?

Имаше много диско музика, техно и транс. Аз дойдох през лятото, беше много приятно и плажовете са страхотни. Гостоприемството ми направи впечатление. Всички искат да те хранят постоянно: "Яж-яж" и ти дават храна. Беше мило. Хората на улицата бяха мили, но пък не се усмихваха, което ме обърка. Направиха ми впечатление и момичетата, които се обличат много приятно. Сблъсках се и с чалгата. А мъжете се обличат като мачовци. Това бе първото ми впечатление.

Все едно си в Мексико?

Да (смее се). Всъщност, семейството ми е от Колумбия и много ми напомни на там. Атмосферата на страна от третия свят и красотата на природата - всичко е зелено.

Сегашните ти впечатления съвпадат ли с първите?

Да, определено. Станаха дори по-положителни. В началото имах проблеми, докато се ориентирам в училище и намеря учителите си. Имах проблеми и с документи, и в полицията. Но това беше просто липса на организация. Малките неща ме подразниха, но не беше важно. Не разбирах градския транспорт, но се уча сега. Уча малко по малко с времето. Качих се веднъж на автобус, който ме заведе на съвсем различно място. После трябваше да се връщам.

Какво мислиш за образованието в България? Би ли го сравнила с това в Щатите?

Не мога да кажа точно. Посещавам малко часове. Но с моите учители беше много полезен опит. Те са много ерудирани и познават материята си. Учителката ми Людмила Костова, тя знае толкова много за културата и историята. А преподавателката ми по български, Валерия, тя е преподавател по славянска филология, ме научи на граматиката ви. Учителят ми по английски също е много добър, той има американски маниер на преподаване. Не мисля, че е лошо образование. Напротив, смятам че е много отворено. Харесвам учителите. Те имат връзка с учениците. В Америка учителите са дистанцирани. Със сигурност тук образованието е по-забавно и по-лесно се заучават нещата.

Тук учите доста за други страни. Учите за Щатите, за целия свят. В Америка не се учи за Европа. Не учим за държавите. Всичко, което знаем е съсредоточено в нашата страна. Има езици, но само най-известните. Системата в България не е добре организирана, нещата стават бавно, а може и по-бързо. В Америка пък всичко е организирано стъпка по стъпка и става много по-бързо. Тук е по-спокойно. В Щатите всички бързат и те заболява главата, а тук хората са по-търпеливи и така се учи по-добре.

Какво липсва на България? Какво би добавила ти, за да направиш страната ни идеална?

Мексиканска храна (смее се). В Тексас имаме страхотни чийзове и начос. Обичам българската храна, но и мексиканската.

С кои три думи би описала страната ни? Не бързай, както сама каза, ние не пришпорваме нещата...

Да! Тук има толкова много почивки (смее се). В Америка няма такива. Точно това ще е и първата дума - "спокойно". Винаги "има време". Трябва да помисля...

Тук има и много история. Всичко е сложно, защото правителството и полицията са корумпирани. Системата не е организирана. Премиерът е просто един мачо и не знам дали прави много. Според мен може да се промени, но ще отнеме време. Тогава България ще стане още по-добро място. Красиво е, природата е страхотна, но хората я замърсяват и нямат съзнание да пазят. Така че думите ми ще бъдат "спокойна", "сложна" и... "парче от рая"! Това е едно тайно място в света. Малко хора знаят България. Повечето българи са много мили. Е, има и неприятни хора. Случвало ми се е в магазина да подам ръка за ресто и продавачката да го сложи точно до нея, а не в нея.

В тази връзка, как ти се струват българите?

Първия път ми напомниха много за латиносите, като испанците. Имате по-тъмни черти - тъмни очи и коса. Освен това обичате да се шегувате и да празнувате. Сякаш след комунизма сте се превърнали в парти център и хората се чудят кога ще спрете, за да станете сериозни и да вдигнете икономиката си. Чувала съм, че по време на комунизма не много хора са се усмихвали, но се надявам с новото поколение да се появяват и повече усмихващи се хора. Във Велико Търново има доста младежи, така че тук поне има и усмивки.

Велико Търново се гордее, че е старата столица на България. София е новата. Кой град, според теб, е по-подходящ за столица?

Велико Търново определено е най-красивият и хубав град в България. Преди две седмици бях в София и я разгледах. Не мисля, че е толкова зле. Но ако Търново бе столица, щяха да построят всички тези големи сгради и да го превърнат в голям град, убивайки красотата му. Така, както е сега, е перфектен. В София си има големите сгради, а тук си имаме един хубав, таен и свещен град. Този град е специален и трябва да си остане така.

Опита ли нощния живот в България?

Често ми се налага да обяснявам на приятели какво представлява чалгата. Как изглеждат момичетата, как са облечени и с тези коси... Все едно сме в 80-те. Тук в Търново няма много клубове и музиката винаги е еднаква, винаги се пуска чалга, хората пият, а мъжете се прегръщат. В един от клубовете винаги пускат рок или музика от 80-те. Като цяло е забавно, всички обичат да се забавляват. Бих искала да има повече възможности. Но музиката е еднаква навсякъде.

Да се обърнем към българските традиции и обичаи. Как ти се струват?

Наистина обичам празниците тук! Обожавам как празнувате. Не трябва да ходиш на училище или работа. А и имате толкова много празници и настроението се повишава. Ходих на Шипка за 3 март и беше страхотно да видя всички тези различни хора, които са много горди и малко луди. Обожавам традиционната българска музика и научих доста хора.

Имаш ли си любима българска дума?

"Опа!" Казвам го много често. Също така: "горе-долу", "чакай малко". Любимо ми е: "К'о ста'а?" А най-първото нещо, което научих беше: "Тревата е зелена, а небето е синьо." Всички ми се смееха. Харесват ми и диалектите.

Какво ще ти липсва най-много, когато се прибереш?

Много неща ще ми липсват. В Щатите обичах да шофирам много, но тук се научих да се разхождам и да ползвам градския транспорт. Разходките ме правят спокойна и свободна. В Америка ще бъда под напрежение. Ще ми липсва храната, а и приятелите също. Най-много ще ми липсва спокойствието.

Тогава ще се радваш да се върнеш някой ден...

Да, определено. Ще се върна. Трудно е да се махна. Не искам, но се налага. Но знам, че ще се върна. Би било хубаво да си имам къщичка в някое село.

Ако ти предложат добра работа, би ли останала завинаги?

Ако ми харесва работата, със сигурност. Знам как да живея тук. От осем месеца съм в България, свикнах с живота тук, научавам езика и с удоволствие бих останала, ако работата ми носи удоволствие.

Какво мислиш за етнически малцинства?

Никога не се бях сблъсквала с тях, преди да дойда тук. Много хора харесват, че не се къпят и миришат, че нямат домове. Видях деца без обувки и това ме потресе. Не мога да си представя деца, които растат без обувки и дрехи, а родителите им ги карат да работят. Тъжно е. Може би правителството може да им помогне, вероятно много от тях биха се справили, но не могат да излязат от улиците и да започнат нормален живот.

Обирали ли са те?

Не (смее се). Случвало се е деца да ми искат пари. Ако ми поискат нещо, аз им давам или храна, или нищо. Ако имам плод или нещо сладко, ще им го дам. Но не давам пари. Все още не са ме обирали.

Напоследък се заговори, че България е най-тъжното място на земята. Имаме ли право да се самоопределяме така?

Помня, когато го прочетох. Смях се. Помислих си: "Аз съм в най-тъжното място на Земята". Бяха отчели икономически фактори като заплати. И наистина е тъжно, че моите учители, които правят толкова много за този университет (ВТУ), получават по 200 или 400 лева. С тези пари могат да си платят квартирата и храната, но нямат нищо за удоволствия. Не могат да отидат на почивка или екскурзия. А ако имат деца става още по-трудно. Може би заради това доста хора не вземат сериозно работата си. Трябва да работят много, а получават малко. И в същото време тези хора умеят да се забавляват. Прибират се, пийват си бира и ракия и всичко е наред. Аз лично не съм се чувствала депресирана. И страната не ми изглежда тъжна, защото хората около мен обичат да се забавляват. Но аз съм заобиколена от млади хора и това е нормално.

За финал сме ти подготвили няколко кратки въпроса. Първо, българското гостоприемство - мит или реалност?

Истина е. Хората те канят на гости, черпят те.

Чалга - да или не?

Не! Някои текстове са просто нелепи. Слушам много често в общежитията. На купони също върви, но като цяло - не!

Какво мислиш за комбинацията шопска салата - ракия - чалга?

Това е традиционно (смее се). Ако махнем чалгата, може би. Ако пия ракия с други българи, може дори да ми е забавно да танцувам на чалга. В такива моменти се чувствам интегрирана в обществото ви. Защото това обичат да правят хората тук. А от време на време танцувам и народни хора.

Последно. Кой е по-добър в секса? Българите или американците?

Американците (смее се). Българските мъже обичат да контролират ситуацията. Но ми е трудно да преценя. Всъщност, имала съм само едно гадже в България, така че не мога да съдя за цялата нация... (смее се). В крайна сметка сексът си е секс. Националността няма значение, а личността.