Зелената икономика може да увеличи ръста с 2%, смятат в Лондон

През октомври британското правителство ще представи в детайли мерки за ограничаване на разходите, като много държавни ведимства се очаква да понесат бюджетни съкращения в размер на 25% с цел намаляване на рекордния дефицит, възлизащ на 11% от БВП.

Инвестициите във вятърни турбини, заедно с подобряването на външната изолация на жилищата, ще неутрализира в известна степен затягането на коланите, което ще съкрати потребителското търсене с 1,5% от БВП годишно през следващите пет години, каза министър Хюн.

„По предварителни оценки... програмата има потенциал да компенсира в размер на 1,5-2% от БВП понижаващото се търсенето на пазара, резултат от ограничаването на фиска,“ заяви той пред членовете на парламентарната комисия по околна среда.

Планът за прилагане на енергоспестяващи мерки по отношение на жилищата в цялата страна би създал хиляди работни места и огромно увеличение в обхвата на свързаните със санирането отрасли.

Британските власти смятат, че ще са необходими 200 млрд. лири за инвестиции в електроцентрали и други обекти на енергийната инфраструктура през следващото десетилетие за гарантиране на доставките и изпълнение на поставените задачи по отношение на борбата с климатичните изменения.

„Ефектът ще бъде достатъчно голям, за да окаже макроикономическо влияние.“

Хюн публикува в сряда резултатите от доклад, който прогнозира по-малко щети за индустрията, ако през 2020 г. ЕС повиши целите за намаляване на вредните емисии до 30 (при планирани в момента 20%) спрямо нивата от 1990 г.

Докладът установи, че единствените сектори, изложени на сериозен риск от европейските лимити върху въглеродните емисии, са производителите на вар, желязо, стомана и керамични плочи.

Индустриалните лобита в ЕС призоваха Брюксел да не затяга изискванията за съкращаване на емисиите преди останалите държави да сторят същото, като лобират за издаване на специални разрешителни за емисионни квоти.

„Резултатите сочат, че спадът в производството при повечето отрасли в ЕС ще бъде пренебрежим,“ отбеляза Крис Хюн.

Наред със съкращаването на парниковите емисии, Евросъюзът постави изисквания пред всяка страна член за увеличаване добива на възобновяема енергия.

Хюн призна, че задачата пред Великобритания да задоволява 15% от енергийните си нужди от възобновяеми източници до 2020 г., при едва 3% в момента, ще бъде решена трудно.

„Има известни рискове в това, като се има предвид, че започваме от толкова ниска стартова позиция. Имаме известни опасения във връзка с финансирането на някои големи проекти за добив на възобновяема енергия, особено вятърните централи, и сега работим в това направление.“

Правителството ще очертае плановете за ограничаване на разходите на 20 октомври и детайлите на „зелената програма“ ще трябва да изчакат дотогава.

Британското бизнес лоби CBI предупреди в сряда, че стимулите за използване на възобновяеми енергоизточници могат да повишат промишлените разходи.