Празнуваме Васильовден

На 1 януари в народната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата се нарича с много имена – Васильовден, Нова година, Сурваки и това без да споменаваме всички варианти на тези названия.

По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на вселенската църква. Той бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и борбата с арианството – ерес, която отричала божественият произход на Исус Христос. Имен ден празнуват: Васил, Василка, Веселина, Веселин, Весела, Веско, Васка и сродни.

В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Голяма част от ритуалите в навечерието на Васильовден са близки до тези на Бъдни вечер – отново се прикадява трапезата, стопанинът разчупва пита с пара и дава на всеки член на семейството, огънят трябва да гори през цялата нощ, а трапезата не се раздига.

Най-важният обаче, характерен само за Васильовден е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи късмета – и в зависимост дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за следващата година.

Жертвеният петел (можем да заменим с кокошка или пуйка) се пълни с ориз или се пече със зеле – това е и основното ястие на празничната трапеза. На масата също така се слага пача от заколеното на Коледа прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с късмети.

Сред ритуалите и обредите, свързани с Васильовден, още са:

Най-възрастната жена прави прекадяване на трапезата и дома и кани Св. Васил на вечеря, като го вика през комина на печката. Тази "покана" не е позната във всички краища на страната, но прекадяването е обичай, който се спазва навсякъде.

Празничната трапеза е местна, свинското традиционно присъства, придружено от кисело зеле, като се предпочита пачата. Особено интересен и заслужаващ внимание е фактът, че това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се прекадява за нито един друг празник или повод.

На трапезата на Васильовден се поднася и традиционната българска баница, наричана още млин за този празник, като късметчета за гадаене каква ще е новата година се слагат в нея по подобие на тези в баницата за Бъдни вечер и за посрещането на новата година.

От особено значение за празника е приготвяният обреден хляб – пита без квас, която специално се прави за Свети Василий. За да измолят плодородие на земята от него и здраве за добитъка, за да са пълни хамбарите и кошарите, за да е изобилие и богато да ражда земята, в питата се слага сребърна пара, а домакинята, която я е месила, трябва да докосне дръвчетата, земята в градината, кошерите на пчелите и кошарите на животните, за да са здрави и да се роят, преди да измие ръцете си, след като е замесила хляба.

В някои краища от страната старите хора гадаят по дрянови клончета, хвърлени в огъня, по люспи от лук или по въглени от огнището какво ще е здравето на членовете на семейството и какъв ще е добивът от културите, коя ще е най-плодородната и най-раждащата.