Провокация със стихотворението "Аз съм българче" на Иван Вазов предизвика буря от негодувание.
От Съюза на българските писатели излязоха с декларация, че това е "акция, целяща да "смени чипа" на новите поколения българи, да представи родолюбието за анахронизъм под благовиден или недотам благовиден претекст". Във Фейсбук тръгна кампания – да се споделят непреходни български стихотворения. Паралелно с това се отприщи и народното творчество по темата. Ето го стихотворението, което взриви Фейса (автор и година на съчиняване - неизвестни):
Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.
Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.
С ТИР-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч – фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.
Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.