Отпадъците могат да се окажат и "златни"

Държавите членки с най-добри резултати рециклират до 70% от отпадъците и практически не погребват нищо в депа, докато други все още депонират над три четвърти от отпадъците си. 

Така отличниците успяват да превърнали отпадъците от проблем в ресурс. Къде сме ние, както често се питаме. В България рециклирането не е много познато. Основният метод за справяне с боклуците си остават депата - между 83 и 96% от боклуците се изхвърят на депа за отпадъци.

За сравнение Белгия, Дания, Германия, Австрия, Швеция и Холандия депонират по-малко от 3% от битовите си отпадъци. 

У нас в депата попадат основно неопасните отпадъци от производството и битовите отпадъци, показват данните на Европейската комисия. Оттам допълват, че за справяне с боклуците общините събират такса "смет", която се използва за извозване на боклуците до депата и почистването на населените места. 

А рециклирането носи сериозни печалби. Доказват го и цифрите на статистиката в ЕС - през 2008 г. отраслите, свързани с управлението и рециклирането на отпадъци в ЕС, са имали 145 милиарда евро оборот и около 2 милиона работни места. 

Пълното спазване на политиката на ЕС в областта на отпадъците би могло да създаде още 400 000 работни места в рамките на ЕС, както и допълнителен годишен оборот, възлизащ на 42 милиарда евро.

В доклада си от ЕК наблягат на факта, че комбинация от данъци и забрани по отношение на депонирането и изгарянето, схеми за отговорност на производителите и схеми за плащане въз основа на принципа "плащаш повече, ако изхвърляш повече" се оказват най-ефективните инструменти в целия ЕС за пренасочване на потоците отпадъци към по-устойчиви пътища. 

Поради това и от Комисията препоръчват тези икономически инструменти да бъдат въведени по-широко във всички държави членки, ако ЕС иска да постигне целите, определени в Пътната карта за ефективно използване на ресурсите.

Основната цел на пътната карта е нулево депониране, максимално рециклиране и повторна употреба, както и ограничаване на енергийното оползотворяване до неподлежащите на рециклиране отпадъци.

Добрите практики от държавите членки за най-добрия начин за подобряване на управлението на отпадъците показват, че това става основно при съчетаване на следните инструменти:

- Данъци и/или забрани по отношение на депонирането и изгарянето — резултатите от проучването са недвусмислени: процентите на депониране и изгаряне са намалели в страните, където разходите за депониране и изгаряне са се увеличили вследствие на забрани или данъци;

- Схемите за плащане въз основа на принципа "плащаш повече, ако изхвърляш повече" се оказаха много ефикасни за предотвратяване на образуването на отпадъци и за насърчаване на гражданите да участват в разделното събиране на отпадъци;

- Схемите за отговорност на производителите дадоха възможност на няколко държави членки да събират и преразпределят средствата, необходими за подобряване на разделното събиране и рециклирането. Разходната ефективност и прозрачността обаче силно се различават в отделните държави членки и при различните потоци отпадъци, затова е необходимо внимателно планиране и наблюдение на тези схеми.