Патова ситуация при преговорите за дълга на Гърция

Да, абсолютно точно. Гърция няма шанс, освен ако: 1. Мъртво роденото дете - еврото, както го определя Жак Делор, не бъде подложено на обезценяване, за което е необходима отмяна (промяна) на членове 123 и 126 от лисабонския договор, макар вече да има прецедент за тяхното заобикаляне или открито нарушаване - 2010 година ЕЦБ закупи гръцки облигации, а по-късно италиянски, испански и португалски... Тази обезценка на единната валута ще дойде добре дошла на повечето членки на еврозоната, но поради различното ниво на задлъжнялост и различните нива на натиск на кризата върху отделните икономики, може да се окаже не съвсем подходящо за една част от тях. Или 2. Ако Гърция не започне спешно разпродаване на национални активи - приватизация, с постъпленията от която да намали дълга си до нива, на които националната икономика би могла да го обслужва, без това да става за сметка на драконовски съкращения на разходите в социалната сфера, здравеопазването и в повечето области, за които настояват в момента кредиторите. Или 3. Ако не премине към драхмата, за да обезцени доходите на населението, да повиши конкурентоспособността си и да стимулира икономиката си въобще, за да се справи в някаква степен с обслужването на един преструкториран дълг. Разбира се, възможни са комбинации между 1 и 2 и 2 и 3. Между другото аналогиите с Исландия са само привидни. Исландците отказаха да плащат задълженията на едни частни лица към други частни лица. Англичани и холандци загубиха депозитите си в резултат на лошо управлявани банкови активи на частни исландски банки. Исландците не са консумирали тези депозити и държавата не е заставала като гарант зад тях. Гърците са изконсумирали кредити, гарантирани от държавата им. Отказът да плащат ще е повече от цинизъм.

Браво! Три коментара и кой от кой по-неадекватен! Единия нарича наглост желанието на отпускащия парите да си търси гаранции, след като длъжника нагло е излъгал (типично по византийски) в аналогична ситуация няма и преди година и половина, погазвайки почти всички поети ангажименти срещу оказаната му помощ. Другият говори от името на "обикновените" хора, с мераци да сваля правителства и икономически ред в най-голямата икономическа общност, членове на която сме и ние, прибирайки над 7 млрд евро за последната петилетка. Третия ни обяснява, че Гърция с нечуваните си социални плащания, 13 и 14 заплата, силни профсъюзи и комунистическа партия, огромен държавен апарат не била със силна социална икономика. Дали ги е страх? Да имат опасения, но не залагайте на това. Хората претръпнаха, а и под сурдинка вече се говори за връщане към националните валути, за излизане от кризата с цената на обезценяването им. За Гърция е ясно - тя е бита карта. Много вече са наясно, че каквито и да са усилията за спасяването й, те са обречени в средносрочен и дългосрочен план. Гърците да се връщат към драхмата, да си обезценят доходите и да се опитат да повишат конкурентоспособността си. И най-простичките сметки показват, че за обслужването на дълга им е необходимо като минимум да преминат на ниво български заплати и да стягат коланите за десетилетия... ако все пак онези "наглите" не решат да ги съжалят още веднъж и да им опростят дълг, сумата на който надминава десетократно българския ни външен дълг. Нека си поплачем за съседите... И да плюем глупаците, дето се напъват да им помогнат. Нагълци!