Пилоти, миньори, инженери и военни взимат най-високите пенсии в България

През 2024 г. "таванът" на пенсиите е определен на 3 400 лв. Неговият размер се запазва без промяна от 1 октомври 2022 г. насам, като към ноември 2024 г. общо 4 616 пенсионери получават пенсия, ограничена на 3400 лв. Това става ясно от бюлетина на НОИ.

Ето какви са отличителните характеристики на тази група пенсионери:

Почти изцяло пенсиите, изплащани на "тавана", са лични пенсии. Само 48 пенсионери получават наследствена пенсия на максимален размер.

Разпределението на пенсионерите по възраст показва, че в групата на получателите на пенсия на "тавана" преобладават хората между 70 и 79 г. От 70 до 74 г. са 1 146 пенсионери (24,8% от общия брой), а между 75 и 79 г. са 966 (20,9%).

Над 98,5% от пенсионерите, получаващи пенсия на "тавана", са пенсионери за осигурителен стаж и възраст.

Същевременно заслужава да се посочи, че около 26,7% от пенсионерите получават пенсиите си от Фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", т.е. са военнослужещи, държавни служители по Закона за МВР, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и други служители от ведомства от сектора на вътрешната сигурност.

Останалите 71,8% от получателите са пенсионери с пенсия, изплащана от Фонд "Пенсии" и само 23 са пенсионери с пенсия за инвалидност от Фонд "Трудова злополука и професионална болест".

Този профил на получателите обяснява защо пенсионерите с пенсия на "тавана" са предимно лица, които имат т.нар. "превърнат" стаж. Според чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване, при пенсиониране за 7 осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща към осигурителен стаж от трета категория труд. Например, три години стаж от първа категория труд се зачитат за пет години стаж от трета категория труд (3 към 5 г.).

Съществуват и други комбинации на превръщане, в т.ч. 4 към 5 г., 1 към 3 г., 1 към 2 г. Осигурителният стаж се превръща за работещи в секторите на отбраната и вътрешната сигурност, както и на т.нар. "категорийни работници", работещи при небезопасни за здравето условия на труд. Следва да се подчертае, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Прави впечатление, че средният зачетен осигурителен стаж на пенсионерите с пенсия на "тавана" е средно 59 г. и 6 м., от който само около 1/3 е осигурителен стаж от трета категория труд.

Средният действителен размер на пенсията на пенсионерите с пенсия на "тавана" е малко под 4 048 лв., в т.ч. 4 003 лв. за жените и 4 057 лв. за мъжете. Същевременно около 35,5% от всички получатели на пенсия на "тавана" са с действителен размер на пенсията до 3 600 лв., а около 20% - с действителен размер между над 3 600 до 3 800 лв. Пенсионерите с действителен размер на пенсията над 5 000 лв. са под 8,5% от общия брой. За тях прави впечатление, че те имат много висок среден индивидуален коефициент – 6,87, и също така много голяма продължителност на стажа, който се превръща в съотношения 1 към 3 г. – средно над 12 г. и 9 м.

С такова съотношение се превръща стажът на:

♦ работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство (чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване);

♦ лицата от летателния състав на реактивната авиация, екипажите на подводните съдове и от водолазния състав (чл. 104, ал. 5 от КСО);

♦ военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време (чл. 104, ал. 7 от КСО).

Направените сравнения позволяват да се изведат промените в профила на лицата с пенсия с действителен размер над 3 400 лв. във времето:

♦ Общата продължителност на зачетения им стаж намалява с всяка следваща кохорта пенсионери. Това се дължи на все по-малкия принос на т.нар. "превърнат" стаж със съотношение 1 към 3 г. Значението на превърнатия стаж въобще обаче се запазва;

♦ Значително се увеличава приносът на стажа от трета категория труд, т.е. всяка следваща кохорта пенсионери прекарва повече време реално в осигуряване;

♦ Нараства приносът на стажа при т.нар. "отложено пенсиониране";

♦ Все повече намалява средният индивидуален коефициент. Причината за това е въвеждането на т.нар. "максимален осигурителен доход", чийто темп на изменение не следва динамиката на средния осигурителен доход за страната. Наред с това има продължителни периоди, в които равнището на максималния осигурителен доход не се актуализира – между 2008 г. и 2012 г. той се запазва на 2 000 лв., между 2015 г. и 2018 г. се запазва на 2 600 лв., между 2019 г. и 2021 г. – на 3 000 лв. Доколкото средният осигурителен доход за страната на свой ред устойчиво нараства, това води до трайно потискане на стойността на индивидуалния коефициент на хората, осигуряващи се на максимален осигурителен доход.