Повече от половината пълнолетни българи са пушачи

Според проучване на "Национална пациентска организация" (НПО) 59% от пълнолетните хора в България на възраст между 19 - 64 години са пушачи, като почти всички използват най-вече цигари. Организацията твърди, че изследването е представително за страната и е направено три години след като в България навлязоха алтернативите, при които няма отделяне на дим.

По думите на председателя на НПО Станимир Хасърджев в ефира на Българската национална телевизия (БНТ) имало заключения от клинични проучвания, че "новите алтернативи са далеч по-безопасна алтернатива на конвенционалните цигари". Според Хасърджиев през последните десет години броят на пушачите в България не е намалял въпреки забраната за пушене на закрити места и увеличаването на акцизите.

Националното представително проучване на възприятията и употребата на тютюневите и свързаните с тях изделия в България обхвана само пълнолетни лица на възраст 19-64 години, подбрани въз основа на следните характеристики: пол, възраст, образование, област и населено място, семейно положение и други. 

"За да се проследят развитието и промените в поведението и нагласите по отношение на потреблението, е необходимо да продължи редовен мониторинг (поне на всеки 2-3 години)", коментира д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО. Той призовава всички заинтересовани страни да дадат своя принос и да се включат в инициативата за по-нататъшно наблюдение на пазара и потребителите. 

Като цяло при пушачите на цигари е липсвало намерение да спрат да пушат през последните 12 месеца, което може да се дължи на неуспешни опити за отказ в миналото (37%), а 44% не планират да направят промяна. Все пак 41% имат намерение да намалят пушенето. За разлика от пушачите, 10% от потребителите на бездимни НТИ  и 8% от тези на електронни цигари са потвърдили намерение за спиране на употреба на съответния продукт.

"България има всички основания с това продължаващо високо ниво на тютюнопушене да пристъпи към прилагане на нови стратегии на база на възможността да се намали риска за тези, които не могат да се откажат. Най-важно е да предпазим най-младите хора – това е първата цел. За тези, които вече пушат, трябва да се направят всички възможни усилия, за да спрат. За пушачите, които не могат да спрат – да се разработят и приложат утвърдени програми и стратегии за намаляване на вредата (т.нар. harm reduction), като преминаване към продукти с доказано по-ниско излагане на вредни вещества, никотин-заместваща терапия, психологическа терапия или комбинация от няколко подхода. Това трябва да бъде ключов приоритет както за цялата медицинска общност, така и за тези, които създават здравните политики у нас", допълва д-р Хасърджиев.