България е сред държавите членки на ЕС, които поддържат относително нисък праг за плащания в брой за бизнес цели, което създава практически затруднения за компании, предприемачи и потребители. С оглед на предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624 относно борбата с изпирането на пари, който ще въведе хармонизиран максимален лимит от 10 000 евро за бизнес транзакции в целия ЕС от 2027 г., правителството може да преразгледа текущия си подход и да приведе националните си правила в съответствие с новия стандарт, пишат от Фискалния съвет.
Регламентът на ЕС е създаден да осигури както гъвкавост, така и предсказуемост. Докато държавите членки могат да запазят по-строги лимити, хармонизираният таван гарантира, че предприятията в целия Съюз оперират при предвидими условия, като се намалява административната сложност, улеснява се трансграничната търговия и се повишава финансовата ефективност. Поддържането на по-нисък праг от максималния в ЕС може да постави българските предприятия в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо колегите им в други държави членки.
Освен това регламентът балансира финансовата прозрачност и целите за борба с изпирането на пари. Докато лимитът за бизнес транзакции е определен, плащанията между физически лица не са ограничени, признавайки, че използването на пари в брой в ежедневието е легитимно и често необходимо. Това показва, че рамката на ЕС е достатъчно гъвкава, за да защити срещу незаконна финансова дейност, без да ограничава ненужно легитимните бизнес операции. С увеличаване на лимита до 10 000 евро България може да се хармонизира с европейските стандарти, като същевременно запази механизми за наблюдение и предотвратяване на подозрителни операции.