Галъп: Битка на вота e за второто място

Основната битка в изборите на нов парламент на 14 ноември ще е за второто място. Румен Радев пък запазва шанс за победа на първия тур от президентския вот, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и да остава по-малко вероятната опция. Данните са от национално представително изследване на "Галъп интернешънъл болкан" за БНР, проведено в периода между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи по метода "лице в лице". 

Ако изборите за Народно събрание бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота. "Продължаваме промяната" и БСП са с равни шансове, съответно с 15,5% и 15,2%. "Има такъв народ" се ползва с 11,4% електорална готовност, ДПС – 11,3%, "Демократична България" – 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласуват посочват "Възраждане", 3,4% – "Изправи се, България! Ние идваме", 2,1% - ВМРО. 4,5% ще предпочетат други опции.

Оказва се, че основна битка ще е за второто място, т.е. за евентуално ключовия втори мандат за съставяне на правителство – между по-твърдата БСП и партията с по-голям резерв – ПП. За момента изходът от тази борба е непредвидим.

По всичко личи, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в борбата за следващите места, както и за преминаване на бариерата. Дистанциите са малки и структурата на вота ще зависи от активността и степените на мобилизация на различните електорати. По традиция 15-20% от вота се решава в последните няколко дни и в самия изборен ден. Затова и данните от изследвания като това са моментни снимки преди финалната права, а не прогнози за изборен резултат, подчертават от социологическата агенция.

58,4% заявяват, че ще гласуват със сигурност на парламентарните избори. Това се равнява условно на около 3,2 милиона души. Спрямо формалния списък това означава близо 48%.

В условията на COVID и машинен вот обаче част от гласоподавателите биха се въздържали, макар да декларират готовност за гласуване. Заради изборите две в едно пък има и повече стимул за гласуване. Затова и не би била изненадваща широка вариация в активността – под и над регистрираните сега ориентировъчни стойности.

Ако президентските избори бяха в края на първата десетдневка на ноември, 48,6% биха гласували за Румен Радев, 25,3% – за Анастас Герджиков, 9,1% – за Мустафа Карадайъ, 5,2% – за Лозан Панов, 3% – за Костадин Костадинов, 1,5% за Милен Михов. 1,1% казват, че ще гласуват за Луна Йорданова, а други 2,1% - с "Не подкрепям никого". 4,1% ще предпочетат други опции.

58,2% казват, че със сигурност биха гласували на президентските избори, което също условно се равнява на около 3,2 милиона души, т.е. близо 48% от формалния списък. Бариерата за избягване на втори тур е около 3,35 милиона души. Дистанцията не е голяма и зависи от степента на мобилизация на гласуващите.

В крайна сметка данните сочат, че и като възможна активност, и като дял от гласовете, Румен Радев запазва шанс за победа още на първи тур, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и остава по-малко вероятната опция. Евентуална победа още от първи тур ще зависи от способностите на Радев да активизира вот във финалните дни.

На евентуален втори тур биха се изправили Румен Радев и Анастас Герджиков.

Данните са от национално представително изследване на "Галъп интернешънъл болкан" за БНР, проведено между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи по метода "лице в лице".