Две добри и три лоши решения на ЦИК за изборите

Полека лека започва да се изяснява как ще гласуваме на 14 ноември и това поражда някои размисли и съображения, както се казваше едно време. Сега ще ги споделя с уважаемата си аудитория.

Първо: ще се гласува с една карта. Това е добро решение. Секционните избирателни комисии - СИК-овете (и аз в едно пробно гласуване също) се бъркаха с 3 карти. Ако имаха още толкова, щяха да се бъркат много.

Второ: двата избора ще са на една и съща машина. Това също е добро дело. Като застане баба Гицка пред машината да си свърши на една машина цялата работа.

Трето: избирателят щял да избира в кой избор да гласува. Това е ЛОШО решение. Изборите са задължителни и независимо, че няма наказание, не е редно ЦИК да стимулира неспазването на закона. ЦИК освен техническата си работа трябва да укрепва демокрацията, да работи за по-високо доверие и по-висока избирателна активност. А не да стимулира избирателите да не гласуват в някой от възможните избори. Правилно ще бъде избирателят да мине през цялата процедура на двата избора, като който не ще, може да гласува с "не подкрепям никого" или даже да му се сложи една опция "пускам празен глас/бюлетина". Напомням, че списъците за тези два избора са еднакви, щото няма уседналост.

Вкарването на страницата за избор в какво точно да се гласува, предполага ниво на грамотност, за да се изчетат трите възможни опции. Разбирам, макар че не се споменава, че на екраните няма да се визуализират картинки/пиктограми, които да онагледяват различните видове избори. Примерно президентските да са с два силуета на човешка глава (един по-голям и един по-малък за вицето), а парламентарните с десетина-петнайсет еднакви човечета. Колкото повече текст има и повече страници за прелистване, толкова повече се засилва притеснението у избирателите и на практика образователният и технологичен/дигитален ценз.

Четвърто: Ако избирателят избере да гласува и в двата избора, то първата бюлетина ще е тази за прзидентския вот. Това НЕ Е ДОБРО решение, да не кажа лошо решение, според мен. Вече беше експериментално доказано, че който веднъж е гласувал на машина, гласува по-бързо, по-спокойно. Това е основанието ми да считам, че първата бюлетина, която се визуализира, трябваше да е за парламентарните избори. Тя е позната и това щеше да успокои избирателя пред машината, че прави нещо познато, почти рутинно. Това щеше да спести време. След като избирателят се справи с парламентарната бюлетина, можеше, вече по-спокоен, да мине към президентската. Даже и да има нужда от малко време да се ориентира в нейния дизайн, това спокойствие и натрупан опит щяха да са полезни.

Пето: една разписка или две? Нямам категорично мнение. Ако се гласува само в един избор, то разписката ще е само за него. Това е лесно. Но ако се гласува в двата избора и машината принтира две разписки, неминуемо ще се пускат в грешната "кутия за обувки". На гърба няма брандиране за различните избори, а да се разчита на различна дължина е мижи да те лажем и за избирателя, и за СИК. Може би ако се гласува и в двата избора, е по-добре да излезе една разписка, а след приключването СИК да ги раздели и да ги пакетира в правилния плик. Да не забравяме, че в определен брой секции ще трябва да се направи и контролно броене, за да се засекат гласовете от машината с физическото ръчно преброяване на контролните разписки. Кой ще го прави е друга тема.

Шесто: Продължавам да считам, че задържането на около 300 машини в България, за да чакат дали ще има втори тур и кои ще са на него, да бъдат програмирани и изпратени в спешно в чужбина е ЛОШО решение. Не е проблемът дали ги има или ги няма машините и дали някой ще се зъби на ЦИК, че не са си свършили работата. Просто е безсмислено харчене на пари за логистика. На втори тур недействителните гласове винаги са много малко. Малко вероятно е някой така да си сложи хикса или чавката, че да не е ясно за кого е гласувал. Значи трябва да гласува с червен, зелен или оранжев химикал, с кръгче, човече, или да напише някоя простотия, за да пусне недействителен глас.

Не мисля, че този риск си заслужава усилието на МВнР да си счупи краката да разнася машини за втория тур със съпътстващите рискове. Не е ли по-добре тези около 300 машини за 1.5 млн. лева да санират 300 секции в България, а самата бюлетина да бъде така направена, че двамата кандидати да са изписани на по-голямо разстояние един от друг?

Коментарът на Стоил Стоилов във Фейсбук

Източник: Дневник