Наесен ще има референдум, но само по въпроса за електронното гласуване

На 25 октомври с изборите за местна власт ще се проведе и първият от 70 години национален референдум в България, който ще е свързан с промяна на изборните правила. На допитването обаче няма да отговаряме и на трите въпроса, предложени от президента Росен Плевнелиев, а само на един – за въвеждане на дистанционно електронно гласуване. Отпаднаха въпросите за нуждата от въвеждане на мажоритарен вот при избора на част от народните представители, както и за това дали изборите да станат задължителни. За тези две предложения наесен няма да даваме гражданското си мнение.

Ако избирателите обаче одобрят гласуването по интернет, милиони сънародници в чужбина, както и граждани, нямащи възможност да стигнат до избирателните секции, ще могат също да упражнят конституционното си право на глас.

Това реши днес парламента след тричасови дебати в зала по предложението на Държавния глава за избори и референдум на 25 октомври. Припомняме, че предложението на Държавния предвиждаше на есенното допитване населението да отговори на три въпроса: Подкрепят ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепят ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? Подкрепят ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на избори и референдуми?

С решението си народните избраници на практика доста окастриха идеята на Плевнелиев за пряка демокрация в действие с цел подобряване на изборната система и доверието на българите в изборния процес и институциите.

Преди да започнат днешните дебати той представи аргументи от парламентарната трибуна, като подчерта, че промяната на изборните правила е важна толкова, колкото и съдебната реформа. Ако това не се случи, българските граждани ще останат апатични и увеличаващият се нихилизъм ще подкопае устоите на олитическата система и демокрацията, предупреди Държавният глава.

Питането за дистанционно гласуване по електронен път мина с гласовете на 146 народни представители, като 40 бяха "против", а 10 се въздържаха, уточнява БТА.

Преобладаващата част от депутатите обаче решиха, че няма нужда гражданите да решават за въвеждане на частичен мажоритарен вот в избирателния процес, а също и дали гласуването в България да е задължително. Допитването на частичен мажоритарен вот бе отхвърлено след прегласуване, след като бе подкрепено само от 89 депутати, 85 бяха "против", а 22-ма "въздържали се".

На първо гласуване пък мина въпроса на Плевнелиев за необходимостта от задължително гласуване. Това стана с подкрепата на 98 депутати, 58 - "против" и 25 "въздържали се". В последствие обаче въпросът бе прегласуван по искане на БСП и отхвърлен - с 80 гласа "за", 59 "против" и 25 "въздържали се".

За предложението на президента да се състои референдум във връзка с изборните правила, пък гласуваха 131 народни избраници, 31 бяха "против", а трима се въздържаха.

Президентът Росен Плевнелиев счита, че днешното решение на Народното събрание не отчита в пълна степен заявената воля на българския народ да определи правилата, по които избира своите представители. "Повече от половин милион български граждани застанаха зад необходимостта от провеждане на референдум по три въпроса от съществено значение не само за изборния процес, а и за демократичното развитие на страната", гласи официално становище на Държавния глава, разпространено от прессекретариата на Президенството.

"Конституцията ясно определя ролята и отговорностите на всеки, за да работи пряката демокрация. Крайното решение е на Народното събрание и всяка една от политическите сили, представени в него, носи политическа отговорност за своите действия", заявява Плевнелиев.

Той обаче вярва, че на предстоящия референдум българските граждани ще покажат чрез своята активност, че тяхното мнение е важно и че искат да бъдат активни участници във вземането на важните за страната решения.

В тази ситуация смятам, че няма да се постигнат целите, за които днес президентът говори от парламентарната трибуна, коментира председателят на парламентарната група на ГЕРБ. Според него с решението си депутатите са "обезличили" референдума.

Въпреки това Цветанов отчита, че все пак има някаква частична победа, защото така десните сили са изпълнили донякъде ангажимента си пред тези 570 000 граждани, участвали в подписката преди година.

"Подписите на над 570 хиляди бяха събрани от тези текстове, които президентът внесе в българския парламент. Няма абсолютно никаква редакция и промяна от подписите", каза той.

Що се касае до отхвърления мажоритарен елемент обаче Цветанов смята, Реформаторският блок е постъпил "некоректно" с демонстративното гласуване с "против" и "въздържал се". "За задължителното гласуване действително знаехме, че имаше принципно несъгласие от РБ, ДПС и БСП, които също бяха заявили категорично позицията си, че ще гласуват "въздържал се", каза още той.

Цветанов призна, че в самата група на ГЕРБ са имали колебания дали трябва да бъде въведено задължителното гласуване. "По принцип смятаме, че то може да повиши избирателната активност, в което най-важното е изборният процес и ограничаването на купения и корпоративния вот.

Той обясни още, че още преди влизане в зала реформаторите са заявили, че няма да подкрепят този текст, но се е изненадал, че са отхвърлили мажоритарния елемент. "Не знам кога от Реформаторския блок са искрени", добави шефът на групата на ГЕРБ, цитиран от Фокус.