След бедствия: Обезщетения само за застраховани жилища

В близко бъдеще само собствениците, които са застраховали жилищата си, ще могат да получават помощ от държавата за справяне с последствията от природни катастрофи. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Владислав Горанов по време на парламентарния контрол. Той обясни, че ръководеното от него ведомство е внесло за разглеждане в Народното събрание предложения за промяна в Закона за защита при бедствия. В тях е записано създаването на различни категории хора, които ще имат право да получават помощ от държавата, ако домът им бъде повреден или разрушен от природно бедствие.

Така пари от хазната ще могат да получават само собственици, които преди това са направили застраховка на дома си срещу природни катаклизми. Промените в закона обаче разглеждат различни случаи. Допуска се помощ от държавата да има и за незастраховани имоти, ако собствениците им доказано нямат възможност да си купят полица. На пари от бюджета няма да могат да разчитат хора, които разполагат с достатъчно средства, за да поемат сами разходите за преодоляване на щетите от бедствието. Също така помощ няма да има и за собственици, които имат финансовата възможност да застраховат жилището си, но не са го направили. "Правото на собственост е неприкосновено, но поражда и отговорности", каза Горанов.

Средствата, заделени от държавата за подпомагане на хора, пострадали от природни катастрофи, ще се разпределят от Министерството на труда и социалната политика, обясни още финансовият министър. Преди да получат средства, пострадалите ще бъдат оценявани дали имат такова право. Всеки, който се окаже, че има право на обезщетение, ще получава сума не по-голяма от данъчната оценка на имота му. Според Горанов не е приемливо възприятието, разпространено в обществото, че каквото и да стане с частната собственост, държавата трябва да плати за щетите. Същото се отнася обаче и до идеята да бъде въведено задължително застраховане на имуществото, смята министърът.

По отношение на идеята за създаване на катастрофичен пул или специален фонд, който да събира пари за обезщетения след бедствия и аварии, от думите на Горанов стана ясно, че това може да стане на по-късен етап. Според министъра такива законови промени могат да бъдат направени, но преди това трябва да се работи за повишаване на отговорността на хората към собственото им имущество и да се подобри нивото на превенцията срещу щетите от природни катаклизми. Финансовият министър допълни и че ежегодно заделяните в държавния бюджет средства за справяне с последствията от бедствия и аварии на практика представляват такъв фонд. Но в същото време те не са достатъчни, за да покрият всички щети.

За липсата на достатъчно средства за справяне с последиците от природните бедствия говори и депутатът от БСП Корнелия Нинова, която попита Владислав Горанов докъде се е стигнало със създаването на катастрофичния пул, което е било заложено в програмата на правителството. Тя отбеляза, че пострадалите от миналата година насам българи от природните катастрофи скоро няма да получат европейски средства, за да покрият щетите, а в същото време бюджетът не разполага с достатъчно пари за тази цел. В тази връзка тя се поинтересува как правителството възнамерява да се погрижи за тези хора.

Нинова се съгласи с Горанов, че отговорността към частната собственост е на всеки един и това е конституционен принцип. "Но къде е отговорността на държавата, по-скоро безхаберието на държавата, за безстопанствените язовири, които бяха над 700, за контрола върху водоемите, за изсичането на горите? Затова ли хората ще носят отговорност и ще вземат мерки, за да си предпазят имотите?”, попита Нинова. Тя обеща да публикува информацията за това кои фирми са концесионери на язовирите във Враца, кой стои зад тях и какви отговорности носят.