Полша не забравя за Катинското клане

Делото за "Катинското клане" ще бъде преразгледано по инициатива на Полската държава в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Това съобщиха от канцеларията на висшата европейската съдебна инстанция, предаде ИТАР-ТАСС. Вносителите на иска срещу Русия са роднини на 12 полски военнослужещи, разстреляни през 1940 година.

Съдът в Страсбург се е произнесъл с първото постановление по това дело още преди половин година. Тогава висшата европейска съдебна инстанция достигна до извода, че не трябва да взема руското разследване на трагедията.

Не са удовлетворени исканията на ищците за компенсации. В средата на април съдийската колегия сметна, че руското правителство не е предоставило своевременно изисканата информация за убийствата на полските военнослужещи.

През септември 2004 година Главната военна прокуратурата окончателно на Русия прекрати разследването на "Катинския случай", което продължи близо 14 години. Решението за прекратяване на производството е било засекретено и ищците не са имали възможност да се запознаят с него.

Трагедията със загиналите, депортирани от Полша военнослужещи дълго време усложнява отношенията между двете страни.

През 2010 г. руските власти предадоха на Полша материали по случая. Въпреки това, страните все още интерпретират по различен начин събитията, извършени в гората при Смоленск, а именно – разстрелите на полските пленници.

Макар да са изминали десетилетия, спомените за масовото убийство на тези 22 хиляди полски офицери и интелектуалци, извършено от съветският народен комисариат по вътрешните работи все още издигат преграда между Варшава и Москва.

Закъснялото признание за убийствата дойде едва през 1990 г. Тогава Михаил Горбачов най-сетне каза, че СССР е виновен за разстрела, като съобщи за наличието на още две гробни полета близо до Катин. Руският лидер заяви, че за всичко са виновни комунизмът и тоталитаризмът. По-късно Борис Елцин разсекрети архивите, отнасящи се до този случай.

Преди две години, когато Европа отбеляза 70-годишнината от събитията, руският премиер, сега и държавен глава на Федерацията, Владимир Путин, посочи като основни виновници за трагедията съветските спецслужби НКВД и техния тогавашен ръководител Лаврентий Берия. Путин смята, че Йосиф Сталин е поръчал клането, заради своето лично желание за мъст.

Но самият той е бивш агент на КГБ, което пък е наследник на комисариата, и може би заради това не поднесе извиненията си за клането.