Преброяване на питомните зайци

И така – първият референдум откакто в България се гради демократично общество най-накрая се състоя. След 23 години говорене, че развиваме гражданското общество, за първи път българите имаха възможност да отидат до урните и пряко да дадат гласа си не за политическа партия или фигура, а да изкажат мнението си по въпрос с национално значение, който касае цялото общество. Или поне така се формулира провеждането на референдум в законодателството.

И в изказванията на политиците след приключване на деня за гласуване можеше да се чуе предимно това – хвалебствия и благодарност за гражданското участие и гласа на народа, сиреч за използваната възможност на народа да се изкаже и да участва пряко в управлението на бъднините на страната.

Дали стана така обаче?

До изборните урни отидоха около 20% от имащите право на глас при неокончателни данни за активността. Редно би било да увеличим цифрите, тъй като избирателните списъци продължават да не са изчистени от гласоподаватели фантоми – проблем, който стои от години. Тогава приемаме, че тази 20% избирателна активност се увеличава с още няколко процента. Към четвърт от гражданите на една страна не правят "народа”, нито техният глас може да бъде посочен като "гласа на народа". И въпросът не е само в избирателната активност, доста изкуствено вдигната с политически призиви и поръчки както отляво, така и от дясно.

От гласувалите 60,66% са посочили положителен отговор "да” (за развиване на ядрената енергетика), а 37,93% са гласували "против”. И до този момент обаче, въпреки цялата кампания и разяснения, въпреки цялата активност нито положителният, нито отрицателният вот са ясни.

За какво се гласува всъщност? 60,66% са гласували за изграждане на АЕЦ "Белене”? Или за нови ядрени мощности, но в рамките на АЕЦ "Козлодуй”? Или за изграждане на хранилище за ядрени отпадъци?

Точно същите въпроси могат да бъдат зададени и за онези 37,93%, които са гласували против.

Има и още въпроси – ако си гласувал против, това означава ли, че според теб производството на ядрена енергия трябва да бъде замразено и да се върви по пътя на затваряне работещите сега ядрени мощности?

Или… Останаха твърде много въпроси след няколко месечни дискусии и сблъсъци на мненията на политици, партии, сдружения, движения и експерти. Нито едно мнение или позиция не беше защитена така, че да остави яснота след себе си – нито за безопасността, нито за финансирането, нито за прозрачността на проекта, нито за неговата рентабилност. Нито за бъдещето при положителен или отрицателен вот.

Така в мъглявината на позициите и в неяснотата на самия въпрос, поставен на гласуване в първия граждански референдум, се загуби едно основно нещо – гласът на народа. Не гласът на избирателя, на електората, а гласът на народа, на гражданите. Защото за този глас трябва информираност, активна позиция, избор между А и Б и да се знае какво следва след А или Б.

Знае ли се дали и как ще се изгражда АЕЦ "Белене” при вчерашния резултат – не. Знае ли се с какви пари ще се случва това – не. Знае ли се колко ще струва токът с АЕЦ "Белене” – не.

В България не се знае колко ще бъде сметката за ток за миналия месец на едно семейство, та камо ли за след 5 години за цялата държава.

И проблемът с референдума опира не само до изхарчените 20 милиона лева за организация на гласуването. С постигнатия вчера резултат тези 20 милиона ще станат още повече, защото тепърва предстои отново да се формират комисии, експертни групи и делегации, които да рестартират процеса – обсъждането на ползите и минусите от един или друг проект, от един или друг строител. И така… до следващия път. Не до следващия референдум, а до следващите парламентарни избори. И - не, не става въпрос за изборите 2013 година, а за тези след 4 години.

До тогава колко ли пари ще се дадат – не за референдуми, а за заплати и хонорари за участващите в тези комисии, експертни и работни групи?

Както 20-те милиона, така и тези пари ще бъдат платени от българския народ. Чийто глас беше пропилян в първия граждански референдум в България след демократичните промени.