Прогноза за утре: Неизвестност

В древността бъдещето се предсказвало от жреци, в Средновековието – от астролози, пророци, влъхви, гадатели, вещици и медиуми…

Днес с прогнози се занимават сериозни учени. Но резултатите както и преди са плачевни.

"Светът през 2000 г." – така са нарекли своята книга немските автори Хаген Байнхауер и Ернст Шмаке, излязла през 1970 г. и оглавила международните прогнози. Подборът бил строг и все пак в повечето случаи авторите, както показало времето, сбъркали.

"Самолет за 1000 пътници, който ще лети със скорост, 10 пъти превишаваща скоростта на звука." Електромобилите ще изместят своите събратя с бензинови и дизелови двигатели. До 80–85% от жителите на планетата ще станат граждани. Видеотелефонът ще бъде универсално средство за връзка. Вестниците ще намалеят до минимум, тъй като ще бъдат доставяни на абонати по телевизията, при това безплатно…

Всичко това и много други неща не са се сбъднали не само през 2000 г., но и в сегашната 2015-а.

С други думи, човечеството напомня на слепец, движещ се по улица с бясно движение, наречена научно-технически прогрес.

Пророците

Впрочем слепците все пак имали кучета водачи. Леонардо да Винчи няколко столетия преди появата на хеликоптера, парашута, танка ги е създал на чертежи. Жул Верн разказал в романите си за принципите на устройствата и работата на изкуствените спътници и управляемите ракети с реактивни двигатели повече от половин век преди успешния им старт. Алексей Толстой в "Хиперболоидът на инженер Гарин" е писал за лазера няколко десетилетия преди изобретяването на този "вълшебен лъч".

Но може би най-известният прорицател в световната история е Артър Кларк. Независимо дали нашите внуци ще четат научнофантастичните му романи, няма съмнение, че и за нашите правнуци той ще остане велик ясновидец.

През 1962 г. излиза книгата на Кларк "Профили на бъдещето", в която авторът назовава не само редица големи научно-технически постижения чак до 2100 година, но и посочва приблизителните дати на откритията.

Много неща са се сбъднали – създадени са космически лаборатории, човекът е кацнал на Луната, космически апарати са извършили меко кацане на други планети от Слънчевата система, появила се е световна библиотека (интернет)…

Пак Артър Кларк предсказва спътниците за връзка, които ще се намират на геостационарна орбита на Земята (на Запад и досега я наричат "орбита на Кларк"), компютъра, факса, автоматичния превод, клонирането на човека и много други.

Излиза, че предвиждането в науката и техниката все пак е възможно? Точно така, възможно, но не повече. Независимо от постоянното усъвършенстване на методиките, в които са задействани суперкомпютри, нови постижения на математиката, системен анализ и прочие научни дисциплини, с усилия се сбъдват 50–60 процента от научните прогнози.

И все пак, способна ли е науката да прави прогнози и колко са неизвестните в това уравнение, можете да научите в Мегавселена.