Промените в Закона за вероизповеданията не трябва да влизат в пленарна зала

След задълбочена дискусия и участие на всички присъстващи в дебата за Закона за вероизповеданията се стигна до заключението, че двата проекта за промени на закона не трябва да влизат в пленарната зала. Това каза кметът на община Карлово Емил Кабаиванов след провелата в града кръгла маса на тема: "Промените в Закона за вероизповеданията - проблеми и решения".

По думите на кмета е необходимо дискусията да продължи и в Народното събрание и след това да бъде внесен законопроект. Според него той трябва да бъде справедлив и да отразява културно-историческите традиции на българските градове.

Участниците във форума бяха категорични, че процесът на реституцията при вероизповеданията трябва да приключи и в никакъв случай да не се дават нови 10 години за това.

По думите на Кабаиванов, ако това не стане, ще се нагнети напрежение, както и заплаха за спокойния живот и за мира в градовете ни.

"По отношение на имотите на БПЦ дискусията трябва също да продължи и законодателят да реши дали проблемът може да се отстрани със сегадействащия закон или да има нов", допълни кметът.

Председателят на Общинския съвет в Карлово Стойо Карагенски припомни, че исканите от Главното мюфтийство имоти са преди всичко зелени площи или сгради-паметници на културата.

Той посочи, че по данни на последното преброяване 8,8% българи са се определили като мюсюлмани и за тях има на територията на страната 1255 джамии, а за 85% самоопределили се като християни
има 3150 църкви, без манастирите.

Карагенски препоръча на депутатите, при приемането на закони с такъв голям обществен интерес, да се съгласуват предварително с местната власт.

"Защото, в противен случай, се раждат "мъртви" закони или такива, които създават напрежение сред населението", посочи Карагенски.

"В момента в България се водят 26 дела за 83 имота по искане на Главното мюфтийство. Ако отново се удължи срокът с още 10 години за реституционни претенции, съществува опасност те да станат
стотици", коментира Емил Кабаиванов.

На срещата присъстваха народни представители, кметове на общини засегнати от проблеми, юристи, историци, научни дейци, но не и представители на вероизповеданията, предаде БТА.