Проф. Костов: Не бива да си позволяваме никаква свобода по отношение на мерките за социална, физическа изолация

Не бива да си позволяваме никаква свобода по отношение на мерките за социална, физическа изолация, защото иначе бихме допуснали епидемията да се разгърне в мащаби, за които здравната ни система не е подготвена и не може да се справи. Медицински стратегии могат да бъдат градени само върху сериозни социални мерки, каквито, според мен, успешно се прилагат. Това каза пред БНР проф. Коста Костов - координатор на Медицинския експертен съвет (МЕС) към Министерски съвет.

"От всички успешни страни в борбата с епидемията, които минаха преди нас и натрупаха достатъчен опит, успяха само тези, които включиха целия арсенал от възможни мерки. Като започнем от обикновените хигиенни мерки и стигнем до тежката физическа изолация", обясни професорът.

По думите му целта на мерките е "кривата да бъде огъната като върбова пръчка и да се насочи към по-хоризонтално течение". Той смята, че това е добра прогноза и изрази очакване да не се даде възможност на кривата на заболелите "да скочи с голяма височина". Проф. Костов посочи, че всичко зависи от спазването на мерките и от това колко сме дисциплинирани.

Във връзка с очакването, че благодарение на задължителната в българския имунизационен календар ваксина БЦЖ (Bacillus Calmette-Guerin) в България имаме по-сериозно изграден колективен имунитет, проф. Костов обясни, че това не е доказано, но дава голяма надежда.

"Ние бихме могли да разчитаме на това, че вероятно имаме един добър колективен имунитет. И това ще се дължи не само на БЦЖ ваксината, а и на всички останали ваксинационни програми, които сме следвали във времето", обясни той.

Проф. Костов заяви още, че няма нищо по-добро от това Националният оперативен щаб да се вслушва в съветите на Медицинския експертен съвет, но уточни, че задачата им не е да съветват щаба, а правителството.

Той коментира и настояването за т.н. "масов скрининг", но обясни, че "от всички възможни диагностични лабораторни тестове, които се употребяват по определени възходящи критерии, като най-високо стои диагностичният тест - PCR, и той е единственият".

Професорът заяви, че се злоупотребява с тезата, че от Медицинския съвет прокламират масовото диагностициране със серологични, имунологични, антителни тестове.

"Това не е така!", заяви проф. Костов. Той обясни, че в техните препоръки критерият е за следване на определена последователност на процеса и на върха да е PCR тестът.

Професорът уточни, че върху доклада на МЕС са работили 14 членове на съвета, а са се включили и още над 70 медицински експерти от цяла България.