Радикализъм vs. непукизъм

Само 45 минути след началото на първото среща на т.нар. Консултативен обществен съвет при президента, инициативата пропадна. 

Поканените десетина представители на протестиращите напуснаха сградата на президентството и отново на площада изказаха своите искания. Декларацията си те прочетоха и на самата маса, но поради лошо излъчване дори и тези, които са направили опит да проследят на живо съвета, не чуха.

Основен аргумент да се откажат обаче от присъствието си и да напуснат залата в президентството е форматът, в който този съвет беше свикан – от 36 поканени в списъка на сайта на президентството само 10-тина бяха представители на протестиращите. 

Останалите са представители на организации, синдикати и неправителствени организации, които участват в досегашното статукво.

Именно срещу Васил Велев - Асоциация на индустриалния капитал в България, Огнян Донев – КРИБ, Божидар Данев - Българската стопанска камара, Цветан Симеонов - Българската търговско-промишлена палата, като част от лицето на олигархията, монополите или статуквото се обявиха представителите на протестиращите и затръшнаха вратата на преговорите.

Тук не коментирам факта, че капиталите и дейността на един от горепосочените са и обект на разследване от съдебните органи към момента. 

Присъствието на толкова много представители на организации, които в продължение на 20 години са имали, включително и законова възможност, да повлияят на развитието на държавата на масата в президентството определено не отговаря на представите за промяна, която поискаха хилядите българи, излезли на протести в последните 20 дни. Тяхното присъствие поражда не толкова съмнение в компетентността на консултативния орган, колкото подрива преди всичко неговата функционалност и представителност.

Защото форматът на Обществения съвет преди всичко дава обещания за преповтаряне на модела на кръгли маси, дискусии и съвещания, от които се излиза с една добре звучаща декларация, от която не следва нищо.

Списъкът на участниците в планираната от президента промяна не дава индикация за такава, въпреки декларираното от президента Росен Плевнелиев в началото, че "механизмите на институциите се отварят". 

На практика това заявиха с излизането си десетината протестиращи граждани. Тяхната реакция беше в голяма степен предвидима.

Радикалната им позиция звучи и във все още незатихналите гласове за нова Конституция и изцяло мажоритарен вот. Искания, които не само не могат да се осъществят в момента при спазване на действащите закони, но и биха разклатили още повече стабилността на държавата. 

Така всъщност днес се сблъскаха две радикални по своята същност позиции – радикалният непукизъм на институциите в страната, отказващи да станат част някаква промяна, и радикалният авангард на гражданското недоволство, настояващо за острота на завоя, без да отчита рисковете за обръщане на каруцата. 

Между тези две радикални позиции трябваше да се намери медиатор. Това е модерна дума, която дразни много хора. И мен включително. Може да се използва и друга фигура/дума – преводач. Няма значение, че той би трябвало да превежда от български на български. 

Това не се случи. 

Така между едната и другата страна на масата в президентството всъщност останаха не хилядите, а милионите българи.

Много от тях вероятно отново трескаво ще се насочат към друг език. И държава.