Разходи за изследване и развитие в България? Съществуват, дори се увеличават

През 2009 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в България са 361,1 млн. лв., което е с 10,8% повече в сравнение с предходната година, показват обявени в петък данни на националната статистика.

Въпреки че сумата все още не е голяма спрямо западноевропейските стандарти, се запазва тенденцията на ежегодно нарастване на средствата през периода 2005 - 2009 година.

Интензивността на тези разходи (измерена като процент от БВП) е един ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на новата стратегия „Европа 2020” - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

През миналата година интензивността в България нараства спрямо предходната година - от 0,47% от БВП през 2008 г. на 0,53% през 2009 г. Средната стойност на този показател за 27-те еврочленки е 1,9 на сто (по данни от 2008 г.).

Откъде идват парите?

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. Чуждестранните фондове, използвани за вложения в изследване и развитие, включват както държавни средства (други правителства, европейски програми, международни организации и т.н.), така и средства от чуждестранни предприятия.

И през 2009 г. сектор „Държавно управление” остава най-големият източник на финансиране на изследователската дейност с дял от 60,5% от всички инвестирани суми.

Структура на разходите по източници на финансиране през 2009:

- 60,5% - "Държавно управление";
- 30,2% - Предприятия;
- 8,4% - Чужбина;
- 0,9% - други национални източници.

Учените

Хората, които се занимават с научноизследователска дейност у нас, са малко над 18 хил. души. Това сочи статистиката, в която броят на разработчиците е изчислен на база изработеното от тях време (според официалните документи) и приравнен на работно време на пълен работен ден на човек.

Освен обаче че не е съвсем ясно кой колко часове е работил, не е и сигурно дали официалните документи отговарят с точност на действителността. Така на практика не може да се каже колко са изследователите в България, но пък положителното е, че те, измерени със същия метод, се увеличават на годишна база – с 5,9%.

Изследователите, които са най-високо квалифицираната категория научен персонал, съставляват 65,6% от персонала, зает с такава дейност.

В кои сектори се правят изследвания и се иновира?

Освен че държавата дава най-много пари за изследвания, тя е привлякла и най-големите инвестиции. Или иначе казано – сама е финансирала дейностите си, които е определила за научноизследователски. Става въпрос за 199,5 млн. лв. за миналата година.

Фирмите са инвестирали в тази област малко над 108 млн. лв., висшето образование – 50,7 млн. лв., а различни нетърговски организации – 2,7 млн. лв.

През периода 2005 - 2009 г. в структурата на разходите по институционални сектори се наблюдава тенденция на намаляване на дела на сектор „Държавно управление” (в който се включват Българската академия на науките и Селскостопанската академия) за сметка на нарастване на ролята на сектор „Предприятия”, или българския бизнес.