С 650 000 лв. ремонтират музея в базиликата "Света София"

Договор на стойност 656 000 лв за реконструкция и благоустройство на археологическия музей, намиращ се в базиликата "Света София", подписаха днес министърът на културата Вежди Рашидов и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Договорът бе подписан на 10 метра под земята в подземието на църквата.

Финансирането е осигурено по ОП "Регионално развитие".

Чрез предвидените в проекта интервенции ще се подобри, обнови и модернизира археологическото ниво на базиликата "Света София” в Столична община.

Ще се въведе ефективно художествено и музейно осветление, вентилационна система и комуникационно обзавеждане, с което ще се подобри атрактивността и енергийната ефективност на националната културна ценност.

Предвижда се обновяване и модернизиране на археологическото ниво на базиликата.

"Това място ще носи страшни доходи на българската държава, защото е уникално", заяви по повод базиликата културният министър, докато изтъкваше предимствата на културния туризъм като едно от най-големите пера, които носят доходи на държавата. Той определи базиликата "Света София" като третото чудо на света след парижкия Нотр Дам и Ватикана. Само те могат да бъдат сравнени със "Света София".

"Министерството на културата има сключени 13 проекта на стойност 20 милиона лева по тази програма," заяви зам.-министър Павлова. Тя допълни, че до края на месеца се очаква да бъдат подписани още договори за 30 милиона лева включително и Ларгото.

Общо над 70 милиона лева ще бъдат инвестирани за промотиране на културни атракции на територията на цялата страна по Оперативната програма, добави още зам. министър Павлова.

Общините ще получат отделно над 250 милиона лева за реновиране на опери, театри, музей и други институции.

Очаква се да стартират ремонтите на театрите в Бургас и Варна, на операта в Русе и на зала "България", съобщи министър Рашидов. Той добави, че около 500 000 лева са предвидени за подводна археология в Созопол.

Светият храм "Света София" възниква като гробищна църква насред източния езически некропол в град Сердика. Преди това на негово място последователно е имало няколко по-малки гробищни църкви, първата от които датира от IV век. Предполага се, че още след архитектурното й преустройство по време на управлението на император Юстиниян тя е посветена на Божията Премъдрост, т.е името й е "Света София".

През 809 г. хан Крум завладява Сердика и я включва в границите на българската държава. По времето на княз Борис "Света София" е възобновена и става градска съборна църква, а през Втората българска държава тя е митрополитски храм, щедро даряван от севастократор Калоян.

След завладяването на София от турците църквата е полуразрушена и не е поддържана, поради което турците я превръщат в джамия.

През 1818 и 1858 г. силни земетресения повреждат сериозно масивната постройка. При второ земетресение пада минарето и убива няколко мюсюлмани, което се превръща в причина турците да изоставят свещенния храм. След това сградата се използвала от софиянци за склад на газта, с която се палели уличните лампи.

След дългогодишни археологически проучвания, ремонти и реконструкции едва през 1930 година старинният храм отново отворил врати за християните и те намират уединение там и до днес.