Самоогъващата се светлина – един възможен феномен

Може ли светлината да се огъне от само себе си под формата на дъга? Могат ли запазващите посоката си светлинни лъчи да бъдат накарани да се движат в кръг? На тези трудни въпроси най-накрая бе намерен еднозначен отговор, който бе публикуван в броя на Physical Review Letters от тази седмица.

Изследователи от Израелския технологичен институт Technion съобщиха, че са открили математически решения на известните уравнения на Максуел*, които описват прецизно първоначалните фази, необходими за създаването на светлина, способна да се огъва сама след излъчването си.

Светлинните лъчи пътуват по права линия, като се стремят да се разпространяват по протежение на правия път. При определени обстоятелства – с помощта на огледала, лещи и други типове насочване, светлината може да поеме по крива. Интересното в случая за учените било, дали светлината може от само себе си да прави завои по произволно избран ъгъл без външно влияние.

Нестандартните решения на уравненията на Максуел дали категоричен отговор на този въпрос. Нещо повече, били намерени решения, които показвали, че светлинните лъчи могат да следват дори по-остра крива, отколкото се смятало, че е възможно.

Коментирайки откритията, Жиганг Чен, професор по физика в щатския университет в Сан Франциско, казва, че разработката на учените от Technion ще окаже дълбоко влияние върху разбирането на други линейни вълнови системи в природата – от звуковите вълни и вълните в течна среда до различни видове класически вълни.

Теоретичното откритие на израелските учени един ден може да доведе до създаването на светлина, която е способна да се огъва на 180 градуса или дори да се върти в кръг. Тя несъмнено ще намери практическо приложение в множество технически области.

_____________________________________

*Уравненията на Максуел (или уравнения на Максуел-Херц) представляват система от четири уравнения, обобщени от Джеймс Кларк Максуел, които описват поведението на електрическото, магнитното и електромагнитното полета, както и взаимодействието на последните с веществени среди.