"Черният списък" на Москва - Европа отвръща на удара

След първите реакции на възмущение от "черния списък",  който забранява на ев ропейски официални лица да влизат на руска територия, очаквано последва втвърдяване на позицията на европейските лидери към Москва.

Председателят на Европарламента Мартин Шулц съобщи днес, че се преустановява дейността на комисията за парламентарно сътрудничество между ЕС и Русия в Европейския парламент (ЕП). Това е отговор на създадения от Русия черен списък за забрана на европейски политици и официални представители на ЕС да влизат на руска територия.

Спирането на сътрудничеството ще има и други измерения, освен прекратяването на дейността на комисията. Ще бъде ограничен достъпът до Европейския парламент на посланика на Руската федерация в Брюксел и на още един руски дипломат, съобщава БТА.

Молбите на членове на руската Дума, както и на Съвета на федерацията на Руската федерация за достъп до ЕП, ще бъдат преценявани поотделно, според всеки конкретен случай. Мартин Шулц вече е съобщил решението на руския посланик в Брюксел.

Според Европейския парламент руските власти не са успели да осигурят прозрачност за своите решения по съставянето на черния списък, както и да съобразят тези решения със задълженията си по международното право. По думите на Шулц засегнатите от забраната не са получили възможност да се защитят по правен път и да обжалват.

Тази стъпка, както и съставянето на руския списък, до голяма степен са разочароващи на фона на признаците за известно затопляне на отношенията между Запада и Русия, след  срещата между руския президент Владимир Путин и държавния секретар на САЩ Джон Кери в Сочи през първата половина на май. Тогава  "Ню Йорк Таймс" прогнозира, че Вашингтон на този етап се отказва от изолацията на Русия и преминава към търсене на начини за взаимодействие с Москва.

В резултат като че ли се укротиха и отношенията Брюксел - Русия. До изминалата събота, когато гръмна новината за "черния списък", който Русия е изпратила на редица посолства. В него фигурират бивши правителствени ръководители, десетки депутати от Европейския парламента, бивши министри, високопоставени военни и служители на разузнаването, които критикуват политиката на Русия.

Въпросът е защо точно Европейският парламент пое инициативата за втвърдяване на тона и дори налагане на санкции срещу Москва, а не ЕК или националните правителства например.  Отговорът може би се крие в имената от списъка, голямата част от които са депутати в националните парламенти, членове на Европралмента или знакови лица от водещите европейски партии, представени в ЕП.

В списъка влизат осем граждани на Германия - депутатът в Бундестага от ХДС Карл-Георг Велман, заместник-председателят на фракцията ХДС/ХСС в Бундестага Михаел Фукс, евродепутатите от Зелените Ребека Хармс и Даниел Кон-Бендит, генералният секретар на Съвета на министрите на ЕС Уве Корсепиус, държавният секретар в министерството на отбраната на Германия Катрин Зудер, членът на ХСС Брент Поселт и командващият ВВС на Германия генерал-лейтенант Карл Мюлнер.

Холандският премиер пък уточни, че в списъка фигурират имената на двама холандски депутати и един холандски евродепутат.  Забрана са получили също евродепутати от Полша, Литва, Латвия, Германия. В руския "черен списък" са и двама бивши министри на външните работи на Дания - Пер Стиг Мьолер и Лене Есперсен, а също и ръководителят на военното разузнаване Томас Аренкил и лидерът на крайнодясната Партията на датчаните Даниел Карлсен.

В забраната са включени и председателят на групата на либералите в Европейския парламент и бивш белгийски премиер Ги Верхофстат и бившият председател на Европейския парламент и бивш полски премиер Йежи Бузек. Според полски медии в списъка има още 17 полски официални представители.

Според бившия посланик на България в Москва Илиян Василев, който също е включен в списъка, ​"в режим на санкции срещу Кремъл реалната стойност на това ограничение /черният списък/е нищожна". "Пък и в момента, в който отношенията между Русия и ЕС ще бъдат нормализиране по един или друг начин - това ограничение ще отпадне", коментира Василев.

Той коментира хода на Москва и евентуалните последствия за включените в списъка по следния начин: "Първо, властите в Русия трябваше да реагират на санкционния списък на ЕС, защото в очите на обикновените руснаци могат да бъдат възприети като слаби. Второ, докато в санкционния списък на ЕС участваха отговорни политици и бизнесмени с пряко отношение към конфликта в Украйна - вземащи или изпълняващи решение /не само, но това е основната част/, в руския санкционен списък са включени, по предложение на съответните посолства, най-вече хора с активна позиция по политиката на Русия, но с малко изключения - не прилагащи пряко политика. Идеята е списъкът да внуши несъществуващи възможности за възмездие от страна на Москва. Никой от включените в списъка няма да пострада от ограничаване на правото му за влизане в Русия".

"Трето, изработване на този санкционен списък ще постави политици и политолози в ЕС които са включени в приближени кръгове на Кремъл, като тези участвали в изданията на групата "Валдай", в неловко положение", коментира бившият ни посланик в Москва.​

По негово мнение идеята на списъка е обаче е по-широкообхватна. "Неудачите на руската външна политика около бойкота на 9 май и невъзможността да осигурят съгласие на приемащите страни на проекта Турски поток натрупа известно напрежение между Кремъл и МИД. И сега се търсят "реванши" на безопасни и медийно значими направления като черния визов списък".

Това не е последната дума, ще има продължение. Но усилията са обречени, защото няма предметност в ограниченията - от това никой не страда. Не очаквам руската страна да влезне в обяснителен режим по всеки случай в черния списък, защото това би ги поставило в неловкото положение да се оправдават и да търсят аргументи, с които не разполагат, смята Илиян Василев.