10 000 деца са изчезнали след пристигането им в ЕС през 2015 г.

Държавите членки трябва да правят повече за защитата на жертвите на трафик на хора, особено жените. Те трябва да прилагат превенция, специфична за пола, както и помощ и подкрепа за жертвите. Това казват евродепутатите в резолюция, гласувана в четвъртък. Текстът посочва също така, че законодателството на ЕС в тази сфера не се прилага правилно.

"Има напредък в борбата срещу международните групировки за трафик на хора, но прекалено често на жертвите не се оказва помощта, на която те имат право по силата на законите на ЕС", заяви Катрин Биърдър (АЛДЕ, Великобритания). "Мерки за справяне с тази подла търговия трябва да се прилагат от националите правителства в целия ЕС. Това включва правилното събиране на статистически данни и разпознаването на жертви, за да имаме по-ясна представа за реалната картина", добави тя.

Резолюцията, одобрена с 391 гласа "за", 43 "против" и 53 "въздържал се", подчертава, че Европейската комисия не е успяла да спази графика за изготвяне на доклад с оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на директивата.

Жените и децата са особено уязвими за трафика на хора

Според Европол, около 10 000 непридружени деца са изчезнали след пристигането им в ЕС през 2015 г. Децата трябва да бъдат регистрирани в момента на тяхното пристигане и включени в системите за защита на детето, се казва в текста.

За да се обезсърчи и намали търсенето на трафика с цел сексуална експлоатация, евродепутатите подчертават, че наказателната тежест трябва да бъде прехвърлена по-скоро към тези, които купуват сексуални услуги на жертвите на трафик на хора, а не върху онези, които ги продават.

Ранно идентифициране и предоставяне на права на жертвите

Евродепутатите призовават държавите членки да осигурят на полицията, съдебната система, медицинският персонал и социалните работници необходимото обучение, за да могат бързо да идентифицират уязвимите жертви и да им предлагат нужната подкрепа. Това включва безопасно краткосрочно и дългосрочно настаняване, здравни грижи и лечение, услуги за писмен и устен превод, правни средства за защита, включително и с цел предявяване на иск за обезщетение, и възстановителен период от най-малко 30 дни.

За да може да се гарантира, че подкрепата и помощта са оказани, държавите членки трябва да предоставят на жертвите  разрешение за пребиваване и достъп до пазара на труда в държавата членка, в която са станали обект на трафик.