10 декември - международен ден за правата на човека

На 10 декември 1948 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) приема Всеобщата декларация за правата на човека.

По повод на годишнината от декларацията, две години по-късно (1950 г.) ООН обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека.

Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиции по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението разработват естествени закони, според които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено "добро" състояние. От този факт те стигат до заключението, че трябва да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези философи постепенно изграждат единна концепция, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и САЩ и Декларацията за правата на човека и гражданина във Франция.

Първите международни документи от подобно естество са Женевската конвенция от 1864 г., отнасяща се до защитата на ранени противникови войници и на мединския персонал, грижещ се за тях, и Хагската конвенция от 1899 г., която забранява употребата на химически оръжия.

Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Делано Рузвелт призовава за защита на четирите (вж. снимката), както той ги нарича, най-важни човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх. Това изявление дава тласък на движението, целящо да запише защитата на човешките права в мирния договор със загубилите войната страни.

Престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистка Германия, са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната, стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации от 1946 г. твърде общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация.

Главна роля в изработването на Всеобщата декларация за правата на човека играе канадецът Джон Питърс Хъмфри. Задачата му е възложена лично от Генералният секретар на ООН. Останалите членове на комисията за разработване на Декларацията са подбрани така, че да представляват възможно най-широко световната общност. Сред по-известните членове на екипа се открояват имената на Елеонор Рузвелт, назначена за председател, нейният заместник - Пенг-чун Чанг, докладчикът Чарлз Малик, Рене Касен, Александър Богомолов, Стефан Хесел и др.

Декларацията е приета без гласове против. От гласуване се въздържат представителите на 8 държави: Саудитска Арабия, ЮАР и държавите от социалистическия блок. Сред тях обаче не е България, която става член на ООН едва през 1955 г.

Някои мюсюлмански страни критикуват Всеобщата декларация за правата на човека за това, че текстовете ѝ не взимат предвид спецификите на ислямския начин на живот. През 1982 г. иранският представител в ООН Сайед Раджайе-Кхорасани заявява, че документът отразявал само "светското схващане на юдео-християнските традиции", които не можели да бъдат приложени от никой мюсюлманин, без той да престъпи Шариата. 

Основни човешки права, засегнати от Декларацията:

Член 1 гласи: Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

- Равнопоставеност на всички хора без оглед на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

- Право на човека да не бъде дискриминиран.

- Право на живот, свобода и сигурност.

- Право да не бъде държан в робство. Всеобща забрана на робството и търговията с роби.

- Право да не бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.

- Право на признаване на неговата правосубектност.

- Равенство пред закона и право на еднаква закрила от закона.

- Право да не бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

- Право да бъде считан за невинен до доказване на противното.

- Право да не бъде съден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление.

- Право на свободно движение.

- Право на убежище.

- Право на гражданство.

- Право на навършилите пълнолетие да сключват брак и да образуват семейство. Това следва да става само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи; закрила на семейството от страна на обществото и държавата.

- Право на собственост и гарантиране на собствеността.

- Право на свобода на мирни събрания и сдружения.

- Право на свобода на мисълта, съвестта и религията; право да смени религията/убежденията си и да ги изповядва свободно.

- Право да участва в управлението на своята държава.

- Право на социална сигурност.

- Право на труд и право на почивка. Включва право на свободен избор на работа, на благоприятни условия на труд, на закрила срещу безработица, както и на равно възнаграждение за равен труд.

- Право на жизнено равнище, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане.

- Право на образование и равен достъп до такова.

- Право на участие в културния живот и в научния напредък. Право на защита на авторските права.

- Право на социален и международен ред.