27 млн. души са роби по света

Размерите на робството в световен мащаб са шокиращо големи. Тенденцията е дори все повече хора да стават роби днес, откогато и да било през човешката история. Според активисти обаче, светът е близо до повратна точка и през следващите 30 години робството може да бъде премахнато, информира BBC.

По последни оценки в момента броят на хората в робство е 27 млн. души - това е два пъти повече от общия брой афроамериканци, които се счита, че са взети от Африка по време на трансатлантическата търговия с роби.

Корабните записки правят възможно да се изчисли броят транспортирани роби от Африка до Америка и Карибския басейн от XVI век до 1808 г., когато тази търговия е забранена. Според данните са били продадени общо около 12,5 милиона души.

Числото 27 милиона роби се посочва от изследователя Кевин Бейл, които обяснява огромния брой несвободни хора с бързото увеличаване на населението, бедността и корупцията на правителствата.

"Много хора все още мислят за робството като за нещо случвало се в миналото, но то съществува под много форми на всеки континент - като се започне от сексуалната експлоатация и трафика на работници и се стигне до заробването заради дългове (на място, където хората са принудени да работят, за да връщат заемите си)", коментира той.

"Често си мисля за жертвите на робството в Северна Индия", казва разследващият журналист Бен Скинър, който е пропътувал през целия свят, документирайки случаи на робство.

"Имах възможност да отида при един роб една нощ и да го интервюирам. Попитах го защо не избяга. Отговорът му беше, че се страхува от изключителното насилие от човека, който го задържа заради дълг. В неговия свят този човек е бог. Той не е само човекът, отнемащ животи, но и човекът, който осигурява препитанието му. Ако помислим защо робството е продължило да съществува и как да бъде премахнато, то трябва да прекъснем цикъла на тази зависимост”, обяснява Скинър.

Според него много от робите, които той е срещал в Индия, никога не са имали свободен живот. Те са от изключително изолирани общности и не познават основни универсални права.

Докато в развиващите се страни има най-голям брой роби, то в развитите страни, където има сериозни закони за правата на човека, "не успяват да приложат закона, за да се справят с проблема", посочва Бейл.

Още може да прочетете на Econ.bg.