Американски избори 2012 г. – липса на идеи, слаба избирателна активност

След месеци на изключително тежка и скъпа предизборна кампания Америка се готви най-накрая да избере следващия си президент.

Медиите бълват анализи на нови данни и събития ежеминутно, социологическите агенции - нови проучвания по два пъти в седмицата, а от телевизора излизат все по-интересни реклами.

На пръв поглед обаче, по-скептичните наблюдатели на цялата кампания биха отбелязали, че изборът е между двама доста неубедителни кандидати.

Републиканецът Мит Ромни продължава да променя позицията си по ключови за електората въпроси според моментните нагласи, а демократът и сегашен президент Барак Обама така и не успява да убеди, че втори мандат ще донесе очаквания от всички растеж на икономиката.

Но макар и трите президентски дебата да донесоха твърде малко конкретни идеи и планове за бъдещето, залогът в кампанията продължава да бъде твърде голям и да предлага емоции до последния момент.

Защо изборите имат значение?

Циничната гледна точка "тези двамата са твърде еднакви” не е лишена от смисъл и през 2012 г. и е широко разпространена в страната. Липсата на достатъчно конкретни идеи за идните четири години и от двата лагера отчуждава немалко американци и се очаква избирателната активност да е по-слаба от тази през 2008 г.

За това спомага, разбира се, и първият мандат на Барак Обама. Бавно напредващата икономика и все още твърде високите нива на безработица логично разочароваха милиони от избрания с почти нереално огромен ентусиазъм през 2008 г. президент.

В резултат на това нацията е политически разделена повече отвсякога и президентът носи и своята част от вината за това. Но все пак, както и авторитетният, (и традиционно подкрепящ демократите) в. New York Times отбеляза в редакторската си статия от този уикенд, президентството на Обама може да се похвали с немалко постижения.

През 2010 г. президентът Обама използва все още високия си кредит на доверие и успя да прокара реформа на здравната система – основна цел на демократите от десетилетия насам. След което той премахна и спорния закон, принуждаващ гейовете, служещи в армията, да крият сексуалната си ориентация.

Една от главните му цели в кампанията му сега е и спасяването на автомобилните компании със средства от държавата. Усилията му в тази посока запазиха милиони работни места и спестиха пари на данъкоплатците. Освен това Обама прокара и олекотено финансиране за милиони семейства, които иначе щяха да загубят домовете си заради кризата.

Икономиката обаче така и не потръгна според очакванията, безработицата упорито продължи да бъде висока, и така консервативна Америка се сдоби с предостатъчно аргументи срещу сегашния президент.

Срещу Обама е кандидатът на републиканците Мит Ромни, на когото първоначално се наложи да изгради доста крайно консервативен имидж, за да спечели номинацията на партията си. На моменти това поражда доста интересни позиции - той превърна премахването на здравната реформа в едно от основните си обещания.

Проблемът обаче е, че въпросният закон е правен почти изцяло по модела наложен от самия него като губернатор на Масачузетс. Защитният му аргумент е, че каквото работи за един щат не е гаранция за останалите 50, но това продължава да оставя неприятното усещане за опортюнизъм. За да подобри икономиката, Ромни предлага сериозно редуциране на бюджетния дефицит чрез премахване на т.нар. "вратички” в сложната американска данъчна система, но не е особено конкретен при посочването на точните мерки. Според демократите това изобщо не би повлияло на дълга от близо 16 трил. долара, но не е ясно и как самите те биха се справили с проблем, който продължи да се задълбочава и под техния контрол.

Ромни предлага и увеличаване на бюджета на армията, което допълнително би утежнило бюджетния дефицит. Истината обаче е, че позициите на кандидатите по конфликти като тези са достатъчно големи, за да направят изборите на 6- ти ноември едни от най-важните в последните десетилетия. Не трябва да се забравя и че на следващия президент може да се наложи да избира нови членове на 9-членния Върховен съд.

Достатъчно радикални промени в състава му могат да имат огромно влияние върху значителен брой граждански права в САЩ през следващите години.

Кои избори?

На втори план през 2012 г. остават и изборите за Сенат, но много от по-любопитните моменти от електоралната кампания идват именно оттам.

Най-пресният пример е изказването от миналата седмица на кандидата на републиканците за сенатор от Индиана Ричард Муурдок, в което той заяви, че не би подкрепил абортите дори и в случаи на изнасилване, тъй като според него Бог нарочно е направил така, че жертвата да забременее. Въпреки острата реакция от страна на медии и разграничаването дори на самия Мит Ромни, Муурдок продължава да е фаворит за поста.

Подобно изказване не е единичен случай, след като по-рано през есента републиканският кандидат за сенатор в Мисури Тод Ейкин заяви, че, в случаи на изнасилване, женското тяло си има начини само да предотврати бременност.

Въпреки последвалата вълна от недоволство и извинения от страна на Ейкин, коментари като тези помагат на демократите като активизират част от гласоподавателите на социални теми и изместват фокуса от сравнително неудобната за Обама тема за икономиката.

Не е за пренебрегване и фактът, че така абортите се превръщат във все по-гореща тема в дните непосредствено преди шести ноември.

На финала

И така, всички погледи са насочени към финалната права, а на съсипаните от пътувания и кампании кандидати и техните огромни екипи им остава малко повече от седмица, за да убедят и последните несигурни гласоподаватели в своите платформи.

Всъщност гласуването вече започна, тъй като много щати позволяват изпращане на вота по пощата.

И макар ентусиазмът на американците да е далеч от нивата през 2008 г., много от тях осъзнават, че зад привидно неубедителните кандидати продължават да стоят фундаментални въпроси за развитието на САЩ през следващите 4 години.

*Материалът е специално за iNews от българина Лъчезар Манасиев, който учи "Международни отношения" в Johns Hopkins School of Advanced International Studies.