Важно ли е да владеем чужд език?

12% от българите изразяват мнение, че владеенето на чужд език е важно. Средно в ЕС броят на хората, които оценяват владеенето на чужд език като важно, е 24 на сто.

Това показва ново проучване на Евробарометър "Европейците и езиците им" за отношението на гражданите на ЕС към многоезичието и ученето на чужди езици.

То бе проведено през пролетта на 2012 г. Почти 27 000 души бяха интервюирани лично на майчиния си език. Всички 27 държави-членки бяха обхванати, като участваха представители на различни социални и демографски групи.

Във всяка страна тестовете измерват способностите за четене, слушане и писане на два от петте най-широко преподавани официални езика на ЕС: английски, френски, немски, италиански и испански.

Освен това, въз основа на въпросници, попълнени от учениците, както и от почти 5000 учители по езици и 2 250 училищни директори, оценката установи, че способността за учене на езици е тясно свързана с мотивацията, която на свой ред е свързана с положението в семейството, образованието и обществото като цяло.

Почти девет от десет граждани на ЕС смятат, че способността да се говорят чужди езици е много полезна, а 98% заявяват, че владеенето на езици ще е полезно за бъдещето на техните деца. 

Оказва се, че най-говореният майчин език е немският - 16% от европейците владеят езика на Гьоте, следван от италианския и английския - 13%. Френският пък знаят 12% от гражданите на ЕС, а испански и полски - 8%. ƒМайчиният език на повечето европейци е един от официалните езици на държавата, в която пребивават.  

ƒ54% или малко повече от половината европейци могат да проведат разговор на поне още един език, като една четвърт или 25% знаят поне още два езика, а всеки десети говори три и повече езика.  

Проучването показва още, че почти всеки гражданин на Люксембург, Латвия, Нидерландия, Малта, Словения, Литва и Швеция говорят поне още един език, освен майчиния си.

В дъното отново се оказва България. Според изследването едва 48% от българите говорят поне един чужд език, като този процент е намалял значително в сравнение от 2005 г., когато се е провело подобно проучване. Унгарците пък са още по не ученолюбиви - само 35% от тях говорят език, различен от унгарския. За сметка на това 22% от италианците говорят поне два чужди езика. 

Въпреки това броят на европейските граждани, които заявяват, че могат да общуват на чужд език, е отбелязал малък спад ― от 56% на 54%. Това отчасти се дължи на факта, че руски и немски език вече не са задължителни в училищните програми на страните от Централна и Източна Европа.

Повече от половината от европейците (53%) използват езици на работното си място и 45% смятат, че са получили по-добра работа в собствената си страна благодарение на чуждоезиковите си умения.

Една от най-забележителните промени от 2005 г. насам е, че интернет насърчава хората да разширят своите "пасивни" умения за четене и слушане на чужди езици. Броят на европейците, които редовно използват чужди езици в интернет, например чрез социалните медии, се е увеличил с 10 процентни пункта от 26% на 36%.

"Многоезичието и ученето на езици са от голямо значение за хората. Това трябва да бъде повод за радост. Необходимо е обаче да направим повече за преподаването и ученето на езици. Да можеш да общуваш на чужд език разширява кръгозора и отваря врати. То те прави по-годен да заемаш различни работни места и длъжности и, в случай на бизнес, може да разкрие повече възможности на единния пазар", Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.

В подкрепа на нейните думи до края на 2012 г. ЕК ще предложи европейски критерий за езиковите компетентности, с който да се измерва напредъкът на държавите-членки при повишаване качеството на преподаването и ученето на езици.

Европейската комисия желае да засили подкрепата си за ученето на езици чрез новата програма "Еразъм за всички" (IP/11/1398). Ученето на езици е една от шестте конкретни цели на програмата и Комисията планира да увеличи финансирането за езикови курсове за тези, които желаят да учат, да се обучават или да извършват дейности на доброволни начала зад граница.