Гърция на 48 часа от разблокирането на спасителните 7,2 млрд. евро

Гърция и  кредиторите от ЕК, ЕЦБ и МВФ разполагат с 48 часа,  за да се отстранят последните разногласия по предлагания от Атина план за реформи. Това стана ясно след срещата на високо равнище на еврозоната, която се проведе късно в понеделник. Въпреки че 4-часовите разговори, предшествани от поредното извънредно заседание на Еврогрупата, не доведоха до окончателно споразумение, все пак бе даден сигнал, че все още има шанс да бъде одобрено спасително споразумение за страната.

Окончателна сделка за спасяването на Гърция няма, но надеждите за решаване на гръцката дългова криза остават, обявиха председателите на Европейския съвет и на Еврокомисията Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер.
Според Туск споразумение може да бъде постигнато още в сряда. Това би размразило останалите 7,2 млрд. евро от действащата спасителна програма за Атина и гръцките власти ще успеят да покрият задължения за 1,6 млрд. евро към МВФ на 30-и юни, както и да намерят средства за плащане на заплати и пенсии в страната за около 1,5 млрд. евро.

Напредъкът в преговорите стана възможен след последните гръцки предложения за реформи, които предвиждат нов данък за бизнеса и богатите, както и увеличаване на ставката за ДДС за някои групи стоки.  Под натиска на МВФ и на правителствата от еврозоната Атина прие, че целевото ниво на първичния бюджетния излишък ще бъде 1% от БВП през тази година, след което ще се повиши до 2% през 2016-а и до 3% от БВП през 2017-а година. Правителството на Ципрас обаче категорично изключва по-нататъшно намаляване на пенсиите и на заплатите в публичния сектор, както и увеличаване на ДДС върху електроенергията.

Изявленията за резултатите от вчерашните срещи обаче и до момента остават противоречиви.

Дискусиите между гръцкия премиер Алексис Ципрас и 18-те му колеги от еврозоната завършиха без пробив по въпроса за кризата със спасителния план за страната му, каза литовският президент Далия Грибаускайте, цитирана от ДПА. "Срещата беше добра като процес, но не и като резултат", каза тя и добави, че "много важни са следващите 48 часа". Все още не усещаме, че гръцкото правителство наистина разбира какво . . . може да се случи, ако то не поеме тази отговорност - да вземе в свои ръце бъдещето на страната си, каза Грибаускайте.

Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер бе по-оптимистичен. Той изрази увереност, че до края на седмицата ще се стигне до сделка с Гърция.  Юнкер също така потвърди официално, че ЕК предлага на Гърция програма за подкрепа на инвестиции в размер на 35 милиарда евро до 2020 г.

Френският президент Франсоа Оланд обаче отрече това. Създаване на трета програма за международна макрофинансова помощ на Гърция е изключено, заяви Оланд, цитиран от ТАСС. Той изтъкна, че всички страни са изключили такава възможност. "Трета програма за помощ означава нови условия (за бюджетни икономии). Не става въпрос за това. Днес говорим само за продължаване на действието на втората програма за помощ", подчерта той. По втората програма на Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) от 2014 година Гърция остава да получи още 7,2 милиарда евро.

"Убеден съм във възможността да постигнем споразумение с Атина тази седмица по въпроса за дълга", заяви пред радио "Франс ентер" европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси, цитиран от Франс прес.

Шефката на МВФ Кристин Лагард каза обаче, че новите предложения на Атина все още не са достатъчно ясни и конкретни и не съдържат всичко, което кредиторите са очаквали.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е бил постигнат напредък, но още има много работа и изрази надежда, че споразумение може да бъде постигнато преди срещата на върха на ЕС в четвъртък.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас зае съвсем противоположна позиция. Той каза, че гръцките предложения съдържат повече от това, което са искали кредиторите, предаде ТАСС.

Ципрас заяви снощи след срещата на високо равнище на еврозоната, че сега топката е "в полето на европейските власти", за да може тази седмица да се постигне споразумение и Гърция да не стигне до дефолт, предаде Франс прес. На пресконференция в Брюксел Ципрас каза, че основният критерий на новите реформи, предложени от Атина на кредиторите й, е "социалната справедливост". "За пръв път тежестта няма да падне върху заплатите и пенсиите. Предпазваме пенсиите и заплатите, предпазваме средностатистическото семейство", каза той и изтъкна, че за първи път тежестта ще падне върху тези, които могат да я носят.

Според предложението на властите хората с доход от 12 до 20 хиляди евро ще плащат данък върху доходите от 0,7 на сто, от 20 до 30 хиляди евро - 1,4 на сто, от 30 до 50 хиляди евро - 2 процента, от 50 до 100 хиляди евро - 4 процента, от 100 до 500 хиляди - над 6 процента, а над 500 хиляди - 8 процента.
Данък добавена стойност ще е в размер на 6, 13 и 23 процента. За електричеството, водата и стоките от първа необходимост ставката ще е 13 процента, за книгите и лекарствата - 6 процента.
Гръцкият премиер каза, че новите предложения на Атина са били приети от кредиторите "като основа за преговори" и подчерта необходимостта от всеобхватно и жизнено решение, съпътствано от "голям пакет за растеж", съобщи ДПА.

Гръцкият план предвижда мерки, които ще осигурят икономии от близо 8 милиарда евро за 2015 и 2016, каза правителствен служител, пожелал да остане анонимен. Атина предлага постепенно вдигане на възрастта за пенсиониране на 67 години и ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че идеите в гръцкия план са първите сериозни реални предложения от много седмици, а председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който председателства заседанието на финансовите министри от еврозоната преди снощната среща, заяви, че "има възможност да се стигне до сделка тази седмица", предаде Асошиейтед прес.

В сряда ще се състои нова среща на финансовите министри от еврозоната с надеждата до четвъртък, когато е срещата на върха на ЕС, да има споразумение.