Добре дошли в джунглата

Като параноичен диктатор Владимир Путин оцелява, елиминирайки всеки, който представлява заплаха за него. Но сега обаче той задейства инстинкта за оцеляване на Европа и Запада като цяло. Светът навлиза в нова опасна фаза на екзистенциален конфликт, коментира директорът на Европейския съвет за външна политика Марк ленард.

В книгата си от 1960 г. "Маси и власт" Елиас Канети отбелязва, че параноичните автократи, определящи себе си като "оцеляващи", се обграждат с празно пространство, за да видят всяка приближаваща опасност. Единствените надеждни поданици са тези, които ще позволят да бъдат убити. С всяка екзекуция, която диктаторът заповяда, той добива "силата на оцеляването".

Как по-добре да опишем Владимир Путин?

Руският автократ предпочита да седи сам в края на дълга бяла маса - да поставя ултиматуми, да предприема инвазии и да нарежда арести (или убийства) на политическите си опоненти. Путин е изградил властта си чрез кървави войни в Чечения, Грузия, Сирия и Украйна. Неговото оцеляване зависи от прекратяването на съществуването на другите.

Но сега Путин е задействал инстинктите им за оцеляване.

Володимир Зеленски, украинският актьор, избран за президент, се превърна в героя, който олицетворява екзистенциалната борба на своя народ. НАТО се съживи от напредващата си "мозъчна смърт". А Европейският съюз внезапно се превърна от самовглъбен мирен проект в общност на суверенитет и сигурност. Както ми сподели един високопоставен европейски дипломат тази седмица:

За Европа кризата, предизвикана от Путин, не засяга само сигурността. Тя е философска. Европейският проект бе изграден върху идеята, че бившите врагове могат да станат приятели чрез икономическа, правна и (евентуално) политическа взаимозависимост. Отстрани войната в Украйна прилича на военна интервенция от ХХ век. Но този конфликт не се развива през Желязна завеса. В него участват страни, които са напълно обвързани една с друга.

Войната се води не само със самолети и танкове, но и чрез санкции, използване на веригите за доставки, финансовите потоци, хората, информацията и цифрови инструменти.

В преосмислянето на европейския ред политиците трябва да се справят с четири основни въпроса:

Първо, къде трябва да са границите на Европа и НАТО? В продължение на години европейците бяха ангажирани с въпроса за границите в контекста на премахването им във вътрешен план (или разхлабването им, за да се признае независимостта на Косово). Точните граници на Европейския съюз и НАТО бяха донякъде двусмислени.

Сега ще последва голям дебат за това кой да бъде вътре и кой вън.

Изясняването на тези различия ще доведе до по-малък, но по-консолидиран Запад. Швеция и Финландия може да се присъединят към НАТО, но ще има по-малко толерантност към държавите, които се опитват да стоят настрана: Унгария, Турция и Сърбия ще трябва да изберат страна. Ще се проведе и голям дебат за страните, които искат да се присъединят към ЕС, но не отговарят на условията за членство: Украйна, Молдова, Грузия, държавите от Западните Балкани. Някои европейски дипломати започнаха да говорят за Европа на няколко скорости, при която тези страни ще получат ограничен достъп до единния пазар, енергийния съюз или Европейската зелена сделка.

Вторият въпрос е дали Европа е готова за регионален ред, основан върху баланс на силите, а не върху закони и институции. 

Трето, притежава ли Европа политическа основа за изграждане на икономическа и обществена устойчивост? Във войните на свързаността - конфликти между взаимозависими сили - ключът към успеха са търпението и способността да се понася болка. Въпреки че в момента съществува обществена подкрепа за санкциите срещу Русия, тя може да не трае дълго, ако цените на петрола и газа продължат да се покачват и предизвикат рецесия.

 Последният голям въпрос е дали Европа е част от регионален или глобален ред. Допреди няколко седмици на Европа се гледаше като на геополитическо "странично шоу" в определящото състезание за XXI век - битката за контрол над Индо-Тихоокеанския регион. Но повторната поява на война на континента и засилващото се партньорство между Китай и Русия отново поставиха Европа и "Евразия" в центъра на вниманието. Както твърди Джеръми Шапиро от Европейския съвет за външна политика, сега НАТО ще трябва да се свърже с азиатските демокрации, като координира политики и дори налага позиции на европейската и тихоокеанската политическа сцена.

Много наблюдатели отбелязват, че с историческите си фантазии и страх да не бъде обкръжен, Путин живее в друг свят. Но тази метафора прикрива факта, че съдбите ни са преплетени. Няма значение в какъв свят (или времеви период) си мисли, че живее Путин. Докато той е в Кремъл, Европа няма да е в безопасност.

Европейските лидери ще трябва да съчетаят света, в който искат да живеят, с този, който им е натрапен от Путин.

Някои биха казали, че напредъкът към свят, основан на правила и екологично съзнание, винаги е бил илюзорен. Аз обаче продължавам да вярвам, че обединяването на суверенитета на европейците, разработването на наднационални регулаторни режими и сътрудничеството в областта на технологиите, опазването на околната среда и здравеопазването представляват огромен напредък за нашата цивилизация.

Геополитиката в Евразия се превърна в състезание за оцеляване. Следователно основният въпрос е как ЕС да запази ценностите на Кантовия вечен мир , като същевременно се защитава от заплахите, идващи от джунглата навън.

Източник: "Дневник"