Има ли смисъл от психозата около тероризма?

Психозата около спекулациите за подготвяни ислямистки атентати в Европа, оправдана или не, вече сама по себе си представлява победа за Ал Кайда и за джихадските мрежи, смятат експерти, цитирани от AFP.

Макар и заплахата от терористични актове да не трябва да бъде подценявана, защото е съвсем реална и постоянна, то самият факт, че виждаме по първите страници на вестници и онлайн издания снимки на войници в бойна готовност например, е достатъчно основание авторите на тези заплахи да се почувстват доволни.

„Цялата тази безплатна реклама е добре дошла за Ал Кайда“, коментира Ален Шуе, бивш шеф на френските разузнавателни служби.

„Те дори не са положили особени усилия за това. Стига им някой затворник да говори от тяхно име“, допълва той. По този начин Шуе визира един от последните случаи на предполагаема заплаха, при които източникът на информацията е германски затворник от афганистански произход, задържан в американска база в Афганистан.

„Не можете да проверите това, което казва, и ако някой хвърли граната в кошче за боклук някъде по света, всеки може да изтъкне, че вече сме били предупредени.“

Надеждността на изказванията на конкретния затворник се поставя под съмнение и от Ричард Барет, ръководител на екипа към ООН, който следи дейността на Ал Кайда и талибаните.

„Няма много начини да се провери дали този човек, който говори в Афганистан, казва истината, или не. Възможно е да казва на разпитващите го това, което те искат да чуят. А това, което искат да чуят, информация, спомагаща за предотвратяването на нещо сериозно.“

Цялата работа е, че за Ал Кайда е много ефикасно да види последиците от подобна история по света, допълва Барет.

„Привлякоха вниманието на целия свят, това е, към което се стремят. Целта им е да всяват страх, не непременно да убиват. Не са глупави. По този начин могат да постигнат много повече.“

Като цяло експертите се обединяват около мнението, че когато правителствата разполагат с информация за определена заплаха, стъпката за известяване на населението би трябвало да е една от последните – едва след окончателното потвърждаване на данните, и то – ако разгласяването действително би спасило човешки животи. Останалото е всяване на паника, което причинява не само така наречените „морални щети“, но и води след себе си конкретни материални загуби за съответните икономики.