За втори път тази година в Турция се провеждат парламентарни избори. Десетки милиони турци ще застанат пред урните, за да дадат гласа си на избори, които биха могли да се окажат едни от най-ключовите в модерната история на страната. До извънредния вот се стигна, след като Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Ердоган, която доминираше в политическия живот на страната в продължение на 13 години, загуби мнозинството си след парламентарните избори през юни и не успя да формира правителство.
Основните играчи на изборите: президентът Ердоган и партията му ПРС
Турция в момента е по-разделена от всякога, а нейните сили за сигурност отново са във война с кюрдските бунтовници и се сражават срещу джихадистката групировка "Ислямска държава", пише журналистът Таня Уилмър от Агенция "Франспрес".
Това са някои от основните играчи, които трябва да се следят около предстоящия вот. Реджеп Ердоган – "почитаният и поруган султан", първо като премиер, а сега и като президент, харизматичният, но нетактичен Ердоган, е доминираща фигура в турската политика повече от десетилетие. Той обаче става все по-поляризираща общественото мнение фигура. За неговите поддръжници той е лидер, който трансформира, сложи край на годините на политическа нестабилност и модернизира държавата, извеждайки я извън трудното й икономическо положение.
Мнозина обаче го определиха като автократ, който пречупва опоненти и медии и води към ислямизирането на светската държава. Обвинен в абсурдна екстравагантност заради своя огромен президентски дворец, Ердоган понесе и значителни удари от корупционното дело, което обхвана Турция през последните месеци на неговия премиерски мандат. Неговите цели да засили правомощията на държавния глава и да ги направи от предимно церемониални в такива с реална власт по американски модел, бяха потопени от юнския вот, но въпреки това той продължи да играе важна роля в политиката на страната.
61-годишният Ердоган си спечели както приятели, така и врагове, когато се впусна в мирни преговори с кюрдските бунтовници, опитвайки се да сложи край на конфликта, продължаващ три десетилетия. Примирието от 2013 г. обаче беше прекратено тази година след като бомбен атентат този юли предизвика вълна от насилие.
Верният съюзник на Ердоган - Ахмет Давутоглу
На премиера и председател на ПРС Ахмет Давутоглу може и да му се наложи да се бори за работата си, ако както предвиждат социологическите проучвания, партията отново не успее да спечели пълно мнозинство в неделя. 56-годишният бивш външен министър, който е верен съюзник на Ердоган, се провали по време на месеца политически преговори за постигане на коалиционно правителство след изборите на 7 юни, принуждавайки правителството да свика ново гласуване – четвъртото в Турция от март миналата година насам.
Обичайното благо поведение на Давутоглу си противоречи с неговите способности на корав преговарящ и стратегически теоретик, който се стремеше към основна роля на световната сцена като медиатор в конфликти в Близкия изток. Бившият преподавател е основният архитект на външната политика на Турция за "нулеви проблеми със съседите", но след това Арабската пролет остави страната изолирана в региона, докато отношенията й със САЩ и Европейския съюз ставаха все по-хладки.
Опозицията също така обвинява правителството на Давутоглу в съучастничество с "Ислямска държава", държейки го лично отговорен за това, че е въвлякъл Турция в сирийската криза докато е заемал поста на външен министър.
Изгряващата звезда на турската политика Селахатин Демирташ и ДПН
Изгряващата звезда на турската политика Селахатин Демирташ изведе прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) до значителен пробив на изборите през юни, когато тя си осигури 80 места в парламента и лиши ПСР от нейното мнозинство. 42-годишният адвокат по човешки права Демирташ е известен като "кюрдския Обама" заради добрите си реторични умения, а самата ДПН успя да спечели голям брой гласове на хора извън кюрдския етнос, изпращайки послание за равенство, права на хомосексуалните малцинства, секуларизъм и социалистическа икономика.
Той обаче си създаде опасен враг в лицето на Ердоган и ПСР, които обвиниха ДПН в съучастничество с "терористите" от забранената в страната Кюрдска работническа партия (ПКК). От своя страна Демирташ и партията му обвиниха Ердоган в ръководенето на "мафиотска държава" след атентата в Анкара от 10 октомври, който уби 102 души, мнозина от които членове на ДПН.
Факторът ПКК
ПКК, която се смята за терористична група от Турция и нейните западни съюзници, води въоръжена кампания от 1984 г. насам, чиято цел е по-голяма автономия на кюрдите в югоизточната част на страната. След почти три години на мирни преговори ПКК разруши примирието от 2013 г. и възобнови нападенията срещу турски сили за сигурност след бомбения атентат от юли срещу прокюрдски активисти в град Суруч край сирийската граница, при който загинаха 34 души.
ПКК обвинява турските власти в сътрудничество с джихадистите на "Ислямска държава”, които от своя страна се сражават с други кюрдски бойци в Сирия. Армията започна провеждането на акции срещу цели на ПКК както в Турция, така и отвъд границата в планините на северен Ирак, разбивайки надеждите за мирен край на бунта, който до сега е убил повече от 40 000 души.
След атентатите в Анкара ПКК обяви едностранно примирие – ход, в който мнозина видяха опит за успокоение на напрежението в размирния югоизток преди изборите. Лидерът на ПКК Абдула Йоджалан, който би могъл да държи ключа към възстановяването на мирните преговори, е изваден от строя и все по-изолиран в своят строго охраняван островен затвор.
И "Ислямска държава"
Турция беше разкритикувана от своите съюзници в НАТО заради това, че не прие по-твърда позиция срещу "Ислямска държава", когато тя завзе широки територии в Северен Ирак и Сирия и се сражаваше с кюрдските милиции. Анкара, която категорично се съпротивлява на режима на сирийския президент Башар Асад, отрече твърденията и заяви, че е категоризирала "Ислямска държава" като терористична група още през октомври 2013 г.
Ердоган беше притиснат да предприеме военни действия срещу джихадистите след атентата в Суруч, но използва офанзивата, за да се насочи и срещу бойци на ПКК в Ирак. След бомбените нападения в Анкара, Турция засили лова на бойци на "Ислямска държава", арестувайки десетки при поредица от полицейски акции в седмицата преди изборите.
Медиите съобщиха, че силите за сигурност в страната се притесняват, че клетка на "Ислямска държава" подготвя голяма атака като отвличането на самолет или кораб.