Кой би повярвал! ЕС се натиска на Сърбия

След дълги години опити и множество откази да стане част от Европейския съюз, май на самата Сърбия вече не ѝ се ще това членство, въпреки че Европа формално е готова за тази крачка. Външният министър на Сърбия Ивица Дачич недвусмислено показа какво е отношението на Белград към санкциите срещу Русия. "Не може да санкционираме по-големите и по-силните от себе си", наясно е Дачич. По-късно днес европейските НПО-та започнаха да търсят начини за отговор към Дачич, чието правителство не крие близките си отношения с Кремъл.

"Стратегическото партньорство на Сърбия с Русия не бива да бъде в противоречие със стремежа на страната да стане член на Европейския съюз, а може да послужи като посредничество в усилията за прекратяване на гражданската война в Украйна и да даде възможност на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да работи в съответствие с мисията си. Сърбия трябва добре да помисли и да съгласува външната си политика към Русия и Украйна с ЕС", смята Йохана Даймел, заместник-директор на германската Асоциация за Югоизточна Европа. В известен смисъл думите ѝ са в подкрепа на абсурдния политически ултиматум, който Европа поставя пред страните-членки, асоциираните или партньорските страни.

Тонът, който ЕС задава в тази ситуация звучи доста крайно на фона на твърденията за балансираната европейска дипломация. Брюксел стряскащо казва на държавите: "Или сте с нас, или не. Средно положение няма". В тази ситуация, която не просто напомня, а се превръща в нова "студена война", езикът на заплахите и санкциите измества диалога. Ембарго след ембарго, санкция след санкция, а Европа, обединена под призивите на Запада за страшната мечка от севера, не усеща какви загуби ще понесе. Ударите, които Стария континент нанесе на Русия започват да се връщат към нея като ефект на бумеранг. Днес стана ясно например, че заради мегаембаргото, което Москва наложи върху вноса на храни, страните-членки ще загубят около 12 млрд. евро. Междувременно Европа не помисли какви щети нанесе и на без това намиращата се в трудно икономическо положение Гърция. В Атина руските туристи са огромен източник на средстава, но загубите тази година ще са стотици милиони евро.

Сърбия стои и наблюдава. Всъщност съседката ни до момента води най-умелата дипломация. Политиката на неутралитет, която кабинетът на Вучич се опитва да следва обаче среща гърба на Европа. Йохана Даймел смята, че ако сръбското правителство иска да бъде сериозно прието относно позицията му, че зачита териториалната цялост на Украйна и намирането на мирно решение, то въвеждането на икономически санкции срещу Русия би било показателно, че прави опит за постигане на тези цели.

"Санкциите са болезнени, защото ще имат отрицателен ефект и върху страните от ЕС, включително върху Германия. Ако Сърбия се присъедини към санкциите на ЕС, руските банки, които работят в Сърбия, като Сбербанк, няма да бъдат засегнати. Следователно икономическите последствия за Сърбия биха били доста ограничени, но в бъдеще, ако Сърбия не съгласува външната си политика с тази на ЕС, политическите щети биха били доста по-големи", посочва тя, цитирана БТА.

Даймел изтъква, че руските инвестиции в страната, вече са достигнали критична точка и постави въпроса за договорите между компаниите "Сърбиягаз" и "Газпром" за "Южен поток" запита, дали той наистина толкова полезен за Сърбия, колкото би трябвало да бъде? Германката предупреди сръбското правителство, че заради този договор, Русия може да наложи монопол на пазара на енергийни източници в западната ни съседка, както можеше да се случи и в нашата страна.