Къде по света се работи най-много за порция храна

Цената на една порция храна в най-бедните страни в света може да достигне стотици щатски долара като еквивалент на покупателната способност на местното население, показва изследване на Световната продоволствена програма към ООН (WFP) и Mastercard. Проучването "Преброяване на бобените зърна" разкрива още, че за хората от развиващите се държави едно основно ястие струва колкото парите, които могат да бъдат изработени за един ден. Сумата дори е по-голяма в държавите, в които е наличен граждански конфликт или икономически колапс. Изследването показва и процента, който се отделя от дневния доход, за покупката на порция храна в съответната страна.

Разликата между държавите, в които населението е поставено в риск, развиващите се страни и богатите държави е повече от очевидна. Един красноречив пример е щатът Ню Йорк, който се ползва за отправна точка в измерването на реалната стойност на храната по света. Там приготвянето на една обикновена порция боб яхния струва 1.20 щатски долара. Тази цена се равнява на 0.6%. от средния дневен приход на гражданите. За сравнение, в Южен Судан – страната, попадаща в дъното на класацията, една порция струва 268 пъти повече или 321 щатски долара.

Резултатите от проучването затвърждават нуждата от постигане на целите, поставени от Mastercard като част от глобалната инициатива за осигуряване на над 100 милиона хранения за хората в нужда от цял свят.

Най-нуждаещите се страни и територии, според изследването, са:

1. Южен Судан: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 321.70 щатски долара. Това означава, че са нужни 155% от средния дневен доход в Судан, за да се купи една порция храна.

2. Нигерия: Една порция храна, спрямо дохода в Ню Йорк, струва 200.32 щатски долара. Нужни са 121% от средния дневен доход в Нигерия, за да се купи една порция храна.

3. Дейр ез-Зор, Сирия: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 190.11 щатски долара. Това означава, че жителите на Сирия трябва да заплатят 115% от средния дневен доход, за да закупят една порция храна.

4. Малави: Една порция храна се равнява на 94.43 щатски долара, спрямо дохода в Ню Йорк. Нужни са 45% от средния дневен доход в Малави, за да се купи една порция храна.

5. Демократична Република Кого: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 82.10 щатски долара. Което означава, че са нужни 40% от средния дневен доход в Конго, за да се купи една порция храна.

"Без храна ние не можем да живеем, учим и растем", коментира Ан Кърнс, президент Международни пазари, Mastercard. "В Mastercard използваме технологиите и ресурсите, за да подобрим живота на хората и да сложим край на бедността. Нашият ангажимент да осигурим 100 милиона хранения и нашето партньорство с WFP ще помогнат да избавим света от гладуване."

815 милиона хора от цял свят са подложени на ежедневен глад. Друго изследване, проведено от WFP и подкрепено от експерти на Mastercard, откри директна връзка между хранителните училищни ястия и академичните постижения и продуктивността на по-късен етап от живота. Така например деца, които са били включени в 10-годишен проект за училищно хранене в Шри Ланка, са заработвали 5% по-високи доходи, когато са започнали работа като възрастни.

Анализ за разходите и ползите пък доказва, че инвестицията от 1 долар в училищно хранене води до икономическа възвръщаемост от 3 до 10 долара. "Много родители често са изправени пред труден избор", коментира още Кърнс. "Трябва ли да изпратят децата си да работят, за да има какво да яде семейството или да ги изпратят на училище, а семейството да гладува? Осигуряването на училищно хранене позволява децата да останат в училище и да учат, за да станат по-продуктивни, когато пораснат и по този начин да допринесат за развитието на по-добра среда в семействата, обществото и икономиката."

"Проучването "Преброяване на бобените зърна" е напомняне за това как конфликтите могат да създадат жестоко неравенство по отношение на достъпа до храна", казва Дейвид Бейсли, Изпълнителен директор на WFP. "Партньорството и ангажимента на Mastercard ни дават възможност да проникнем по-дълбоко в това, което стои зад тези проблеми. Заедно успяхме да представим решения, които могат да компенсират някои от най-тежките последици от конфликтите, бедствията и проблемите с доставка на храна, които водят до продоволствена несигурност. Проучването ни илюстрира колко спешно светът трябва да се мобилизира, за да спре конфликтите и да създаде условия за постигане на голямата цел – да изкореним глада по света до 2030 г."