НАТО обяви Русия за пряка заплаха

Лидерите на страните от НАТО одобриха днес в Мадрид нова "Стратегическа концепция(link is external)”, в която посочват Русия като "най-значителна и пряка заплаха за сигурността на съюзниците (от НАТО - б.р.) и на мира и стабилността в евроатлантическото пространство". Изтъква се, че "войната в Украйна застави съюзниците да преразгледат въпроса как да отвърнат на двойната заплаха от Русия и Китай". 

Това е първата си редовна среща на върха на НАТО след началото на руското нашествие в Украйна в края на февруари. Държавните глави и правителствените ръководители на 30-те държави членки обсъдиха начини за допълнителна помощ на Киев, без обаче това да доведе до пряка конфронтация между Северноатлантическия съюз и Москва, предаде пратеник на БТА. Макар и да не могат повече да смятат Русия за партньор, 30-те държави от Алианса ще запазят отворени канали за комуникация с Москва, за да не се стигне до по-голяма ескалация на конфликта. Връщането към нормални отношения ще стане едва когато Русия прекрати агресивната си политика и напълно се съобрази с международния правов ред. Предишната Стратегическа концепция на НАТО определяше Русия като потенциален партньор.

Централна тема във форума бе присъединяването на Швеция и Финландия към алианса, което стана възможно след оттеглянето на турското вето.

Путин искаше финландизация, но получава натовизация

Съединените щати ще "засилят военното си присъствие в Европа", за да може НАТО "да реагира на заплахи, които идват от всички посоки и във всички сфери - по суша, въздух и вода", заяви американският президент Джо Байдън.

Руският президент Владимир Путин "искаше финландизация на Европа", промяна на страните членки на Алианса към по-неутрална позиция, подобна на тази, която исторически заемаха скандинавските страни. Вместо това обаче той постигна "натовизация на Европа", подчерта Байдън. Той обяви, че САЩ ще засилят военното си присъствие и отбранителните си способности в Испания, Полша, Румъния, балтийските страни, Обединеното кралство, Германия и Италия.

"Ние сме на срещата" и "доказваме, че НАТО е по-необходима от всякога", заяви американският президент заедно с генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг. Той припомни, че САЩ вече са разположили тази година 20 000 допълнителни войници в Европа, за да подсилят линиите в отговор на агресивните инициативи на Русия.

Освен това Байдън потвърди, че Вашингтон ще увеличи от четири на шест броя на своите ескадрени миноносци в испанската военноморска база Рота и ще създаде в Полша "постоянен щаб на 5-ти американски армейски корпус".

"Ще поддържаме допълнителна бригада" от 5000 души, която ще бъде базирана в Румъния, добави Байдън. Освен това ще бъдат разположени допълнителни сили в балтийските страни.

"Ще изпратим две допълнителни ескадрили" бойни самолети Ф-35 във Великобритания и "ще разположим допълнителни способности за противовъздушна отбрана" в Германия и Италия, уточни президентът в кратко изявление за медиите.

Увеличаване на силите за бързо реагиране

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи в понеделник, че на форума, който ще продължи и утре, алиансът ще вземе решение за увеличаване на числеността на силите си за бързо реагиране почти осемкратно от сегашните 40 000 до 300 000 военни. 

"Мисля, че съюзниците ще заявят ясно в Мадрид, че смятат Русия за най-голямата и най-пряка заплаха за нашата сигурност", заяви Столтенберг. "Тази среща на върха ще бъде повратен момент и няколко важни решения ще бъдат взети", добави той. 

Увеличаването на числеността на силите за бързо реагиране, в комбинация с очаквани мерки за допълнително укрепване на източния фланг, ще бъдат според Столтенберг част от "най-голямото преустройство на колективната отбрана и възпиране от Студената война насам". В района бяха създадени осем тактически бойни групи, базирани в България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия и Естония. Някои от тях се очаква да бъдат увеличени до равнището на бригади – тактически формирования от 3000 до 5000 души – уточни Столтенберг. 

Още военна помощ за Украйна 

Украинският президент Володимир Зеленски каза пред лидерите от НАТО, че страната му се нуждае от още пари и оръжия, за да се защити от Русия, и предупреди, че амбициите на Москва не се ограничават до Украйна.

"Това не е война, която Русия води само срещу Украйна. Това е война за правото да диктува условията в Европа, да определя бъдещето", каза той във видеообръщение към участниците в срещата на върха на НАТО в Мадрид.

"Ето защо е абсолютно необходимо да се подкрепя Украйна дори и сега с оръжия, финанси и политически санкции срещу Русия, която ще загуби възможността да плаща за войната", обясни Зеленски и изтъкна, че Украйна се нуждае от модерни системи за ПВО.

Членство на Швеция и Финландия

Централна тема на форума на държавните глави и правителствените ръководители ще е поканата Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО. Двете скандинавски страни, спазвали стриктно политика на неутралност и неучастие във военни съюзи в продължение на столетия и десетилетия, подадоха молби за членство в Алианса след руската инвазия в Украйна.  

Редица граничещи с Русия европейски държави изразиха безпокойство, че те може да са следващата мишена на Кремъл. 

Вчера Турция се съгласи да се откаже от възраженията си срещу присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, слагайки край на безизходицата, която щеше да помрачи откриването на срещата на върха на лидерите в Мадрид на фона на най-тежката от десетилетия насам криза в сигурността в Европа, предизвикана от войната в Украйна.

Източник: "Сега"