Обезумял от любов доктор живял и се любил седем години с трупа на изгората си

Любовта може да тласне мъжа към най-различни безумства – понякога мили и безобидни, а друг път съвсем чудовищни.

Едуард Лидскалнин например създал за своята възлюбена Коралов замък, докато безумната страст на неговия съвременник Карл Танцлер минала границата на човешкия разум.

Немският имигрант Карл Танцлер, известен още като граф Карл фон Козел, пристигнал със семейството си в гр. Зефирхилс в американския щат Флорида през 1926 г. Скоро той напуснал жена си и децата си заради работа на остров Ки Уест като радиолог в Американската морска болница.

Там той се запознал с красива млада девойка на име Мария Елена Милагро де Хойос, която била с 32 години по-млада от него. Елен била болна от туберкулоза и Танцлер често я навестявал в безуспешни опити да я излекува с рентген и други методи. В един прекрасен ден Танцлер се обяснил на младата жена в любов и ѝ обяснил, че точно нея търсил през целия си живот.

Още като малко момче Танцлер твърдял, че често му се явява призракът на графиня Ана Констанция фон Хойм (графиня Козел), починала през 1765 г. Танцлер твърдял, че графинята му посочила образа на истинската му любов – тъмнокоса жена, в която той припознал Елен.

За съжаление Елен починала през 1931 г. Погребението ѝ било щедро спонсорирано от Танцлер, който организирал за нея цял мавзолей, за да има възможност всяка вечер да посещава мястото на вечния й покой и да й напява испански мелодии. Танцлер бил сигурен, че Елен често си говорела с него и го молела да вземе тялото ѝ при себе си. Така и постъпил той в един априлски ден на 1933 г.

Разбира се, тялото на Елен далеч не било в най-добрата си форма, затова Танцлер старателно се заел да му придаде най-естетичния възможен вид. С различни игли и детайли от закачалки той съединил костите, поставил в очите стъклени топчета, измайсторил перука от останките от косата ѝ, заменил изгнилата кожа със смес от гипс и коприна, импрегнирани с восък.

За поддържане на тялото на любимата си той го натъпкал с плат, а самия труп облякъл в рокля, чорапи и ръкавици и довършил с макиаж. За да се избави от миризмата на разложение, той редовно обливал изгората си с парфюми.

Танцлер тихо и мирно си живял с трупа на любимата цели седем години и всяка нощ си лягал до нея. И това противоестествено съжителство щяло да продължи още неизвестно колко дълго, ако не била сестрата на Елен, до която достигнали слухове за буквалното съществуване на "скелет в гардероба" на обезумелия от любов доктор.

И наистина, скоро истинското местонахождение на тялото на Елен станало обществено достояние. Трупът бил иззет, изследван и дори бил изложен пред обществеността за цели три дни. За това време успели да я видят повече от 6000 души на Флорида. Накрая многострадалните й останки били положени в безименен гроб.

Това обаче не е цялата история. През 1972 година докторът, който участвал в аутопсията на мумията, заявил за още по-шокиращо откритие – в слабините на тялото на Елен била поставена тръбичка, чрез която Танцлер осъществявал полов контакт с любимата си. Но този факт не бил засегнат в делото срещу некрофила, който бил осъден само за оскверняване на гроба на Елен.

Трудно е да се повярва, но много хора по това време съжалявали Танцлер и твърдели, че той е просто "ексцентричен романтик". Може би не знаели всички подробности...

Скоро след арестуването Танцлер бил освободен поради давност, тоест бил изтекъл срокът, в който можели да му търсят отговорност за извършването на това престъпление. Затова Танцлер с чиста съвест отново се преселил в Зефирхилс, където прекарал остатъка от живота си, като продавал картички с изображението на още живата Елен, плашейки туристите със своите откровения и демонстрирайки посмъртната маска на своята възлюбена.

Накрая, през 1952 година, съдбата се смилила над нещастника и Танцлер си отишъл от този свят, вероятно устремявайки се към своята възлюбена, тъй като единствен свидетел на кончината му и утеха в смъртния му час била женска фигура в цял ръст с маската на Елен.