Откриха ахилесовата пета на вируса Ебола

Вирусолози откриха протеин, който вероятно е ахилесова пета на вируса Ебола, предаде AFP. Откритието би могло да осигури пълна защита срещу заболяването, сочат резултатите от изследването им, извършено с мишки.

Резултатите позволиха да се идентифицира нещо като молекулярен катинар, който пречи на вируса да проникне в клетките, уточниха авторите на изследването. Според тях вирусът не може да зарази организма, без да се захване за протеин, кръстен NPC1, който се намира във вътрешността на имунните клетки. Без протеина вирусът Ебола не може да се реплицира.

"Изследването ни разкрива, че NPC1 може да бъде смятан за ахилесова пета на вируса Ебола, що се отнася до заразяването на гостоприемниците му - заяви един от ръководителите на екипа 

Картик Чандран, експерт по микробиология и имунология от университета Йешива в Ню Йорк. - Въз основа на получените резултати с мишки бъдещи изследвания с хора вероятно ще доведат до разработване на антивируси, които вземат за мишена NPC1. Това ще попречи на заразяването с вируса Ебола, както и с вируса на марбургската хеморагична треска, който се нуждае от същия протеин, за да се мултиплицира.

Мишките, които били генно модифицирани, за да се блокира производството на NPC1, се оказали напълно резистентни срещу вируса Ебола, докато другите гризачи били заразени.

Култури от тъкани в лабораторна среда дадоха възможност да се установи, че вирусът Ебола си служи с протеина, за да проникне в цитоплазмата на клетката. 

Изследването с животни целеше да потвърди, че NPC1 играе ключова роля за заразяването с вируса Ебола. Учените констатираха също, че протеинът има важна роля за пренасянето на холестерола в клетките. Резултатите от изследването са публикувани в mBio. 

Първият случай на заразяване с ебола е регистриран през 1976 година. Оттогава насам болестта се проявява през определени периоди. Вирусът постоянно циркулира в оргазнизмите на животните, предимно прилепите. От време на време, болестта преминава и у хора, често когато някой докосва или консумира недостатъчно топлинно обработено или сурово месо от заразена маймуна или прилеп. След това обикновено следва епидемия, траеща около няколко месеца - и после отново настъпва затишие.

Еболата може напълно да изчезне и да няма човешки жертви в продължение на цели години. Например през периода 2005 - 2006 година не е имало нито един регистриран случай на ебола.

Настоящата епидемия започна в Гвинея някъде към края на 2013, началото на 2014 година. Оттогава тя се е разпространи и обхвана Сиера Леоне и Либерия, включително някои големи градове и регионални центрове. Това е първият път, когато зараза с ебола достига до регионален център.