Пуснат ли е духът от бутилката?

Стремителните събития в Северна Африка и Близкия изток много анализатори сравняват с подготовката на вулкан да изригне.

Вълната на недоволство обхвана няколко страни, където миналата седмица имаше протести и сблъсъци, свалени правителства, избягали диктатори. 

В Ливан падна правителството на Саад Харири. В Тунис управляващият десетилетия Бен Али избяга в Саудитска Арабия, а т.нар. жасминова революция доведе на власт временно правителство. В Йемен хиляди поискаха оставката на президента Али Салех, който също управлява страната вече 32 години. Президентът на Сирия Башар Асад превантивно обяви предстоящи политически и икономически реформи.

В Египет вече седмица по улиците на големите градове има демонстранти и танкове. Неспокойно е и в Судан, Йордания, Алжир, Сирия, дори и в Саудитска Арабия.

Във фокуса на събитията е Египет – не само защото е най-голямата и най-населената арабска страна от региона. Изходът от революционната вълна там все още не е ясен, и днес продължават протестите, и днес се очакват жертви и сблъсъци.

Експрети обаче се питат дали именно тези няколко дни няма да предизвикат глобални геополитически изменения в региона. А и не само там – появяват се предупреждения, че пожарът на недоволството може да обхване и други африкански страни, особено тези, които са със смесено християнско и мюсюлманско население.

Египет е ключов съюзник на САЩ в арабския свят и Вашингтон с изключително внимание следи случващото се в страната. През 60-те години Египет бе един от най-активните играчи в целия арабски свят, както на дипломатическата маса, така и във военната сфера. Едновременно с това Египет е и извор на арабско самосъзнание и национализъм.

Еднакви са шансовете обаче, според експретите, недоволството да бъде използвано както и от по-демократично настроени и обърнати към Запада движения, така и от консервативните и дори радикални групи в страните.

Но Египет се тресе от същите проблеми, както и повечето страни от Близкия изток и Северна Африка – бедност, увеличаване на младото население и ръст на безработицата при отсъствие на демократически свободи.

Тунис е в най-голяма степен европеизираната страна от посочените. В тази страна има най-голяма средна класа, а религиозната власт е една от най-търпимата в целия арабски свят, така че е налице мирно съжителство с християни и евреи.

В Египет има една изключително образована интелигенция, която обаче живее на фона на чудовищна беднота – повече от 40% от населението преживява под прага на бедността. Тук периодично има сблъсъци между християни и мюсюлмани, а провеждането на едни свободни избори най-веротно ще доведе на власт ислямските фундаменталисти.

Йордания, считана дълги години за арабския рай, в последното десетилетие също върви по пътя на антиамериканизма и ислямизма. Само в последната година безработицата достигна близо 15%, което води и до общественото напрежение.

Между всичките тези страни, в които в момента има вълнения и гражданите са по улиците, има много общи характеристики, включително и исторически. Освен фактът, че в последните десетилетия на власт са били авторитарни режими.

В един или друг момент от историята си те са били под влиянието на европейската цивилизация, като начало при епохата на колониализма. Дали това ще е европейската държава Тунис от средата на миналия век, или Ливан от същия период, няма значение - спомените са налице.

Резултатът е налице и в Йемен, където в последните две десетилетия благодарение на международните помощи стандартът на живот се повиши, формира се образователна система, и въпреки че под прага на бедността живеят около 45% от населението, други 2% имат ежедневен достъп до интернет.

В момента с увеличаването на младите хора и съответно на ползвателите на интернет, пред всички тези страни действително стоят много отворени врати. В някаква степен това може да се нарече бацила на образованието, а интернет е пуснал "духа от бутилката”.

Но и въпросът не е само в интернет. Ясно е, че това множество, пълно с енергия, все по-образовано и по-мечтаещо, не може повече да се съгласи с архаичните форми на държавно устройство и политически живот, с откровената фалшификация на демокрация.

И кадрите от протестите са в много голяма степен сюррюеалистични – на фона на едно консервативно, традиционно, дори полуфеодално общество, в градове, където няма дори канализация, на фона на древността, под погледа на Сфинкса, гневни млади хора искат своята свобода и достойнство.