Властите в съседна Сърбия бойкотираха визитата на българския вицепрезидент Илияна Йотова в Босилеград. Тя е днес на посещение там. Въпреки това обаче нито от Белград, нито от местните власти и кмета Владимир Захариев, не дойдоха да се срещнат с нея. Тя дойде по покана на Културно-информационния център "Босилеград" и сдружение "ГЛАС" за откриването на документална изложба, посветена на 100-годишнината от опожаряването на Босилеград, съобщи БГНЕС.
Не такова обаче бе отношението на българските активисти в града. Те запознаха Йотова с проекта за поставянето на плоча в памет на 38-те невинни жертви, загинали в пожарите през 1917 г. Председателят на КИЦ "Босилеград" Иван Николов каза пред събралите се, че е необходимо да излезем от окопите на Първата Световна война и да се опитаме да направим нещо по-различно. Вицепрезидентът започна обръщението си с констатацията, че паметта на невинните жертви е жива, на жертвите, убити в изпепеления Босилеград преди 100 години. Освен това тя изтъкна, че българската държава е голям длъжник на представителите на малцинството ни в Босилеград.
В словото си тя се спря и на съвременните отношения между България и Сърбия. "Бъдещето ни е в общото европейско семейство, на което България е член вече от 10 г., а Република Сърбия вече започна своите преговори", отбеляза Йотова. Тя допълни, че страниците от историята не трябва да се забравят, а да се четат на децата и на поколенията, защото тази памет трябва да остане жива.
Въпреки това обаче от думите на вицепрезидента стана ясно, че тя очаква подобряване на българо-сръбските отношения, когато северозападната ни съседка стане член на ЕС. "Ние много внимателно следим напредъка на този преговорен процес. Следим резолюциите, които се приемат в европейските институции. Следим ги, защото именно в тези глави се защитават и правата на малцинствата - правото да имаш образование на своя роден език, да имаш на своя роден език достъп до медиите, богослужението, да участваш във всички нива на управлението", подчерта Йотова. Тя допълни и че пътят на всяка страна от Западните Балкани към ЕС минава през добрата политика на съседство и на развитие на тези двустранни отношения.