Старост - проблемът пред ядрените централи в САЩ

Журналистическо разследване показва, че федералните власти са занижавали изискванията

по статията работи: Ивайло Ачев | 20.06.2011 | 12:36

В светлината на катастрофата с АЕЦ "Фукушима" въпросът за безопасността на ядрените централи тревожи цял свят.

Оказва се обаче, че години наред федералните власти в САЩ са занижавали изискванията за безопасност, за да може да бъде изстискана всяка капчица живот от старите американски реактори, показва журналистическо разследване на "Асошиейтид прес".

Случай след случай Американската комисия по ядрена безопасност (NRC) е вземала решения, че оригиналните изисквания за безопасността в АЕЦ са твърде стриктни и е разрешавала въвеждането на по-нисък стандарт по конкретен казус, най-често с аргумента, че разликата "не е толкова голяма". Примерите за това са много – при теч на охладителна тръба се е позволявало занижаване на стандарта за спирането му с до 20 минути повече, отколкото първоначално е било определено. Когато авария е предизвикала радиоактивен теч от един генератор в американска АЕЦ, е бил въведен по-лесен за изпълнение тест за безопасност на тръбната инсталация, за да се покрият стандартите.

Повредени кабели. Скъсани уплътнения. Счупени дюзи, неработещи монитори, напукан бетон, нащърбени контейнери, корозирал метал и ръждясали подземни тръби – всички тези проблеми не са чужди и на американските ядрени централи. И всеки от тях би могъл да се окаже камъчето, което обръща колата, ако някога се стигне до ситуация, подобна на тази във "Фукушима".

Доклад от 1984 година на NRC показва, че над една трета от 3098 аварии на системи в ядрени централи са се случили заради остаряло оборудване. През 1994 година NRC докладва на Конгреса, че при най-малко 11 АЕЦ са регистрирани пукнатини в кожуха, пазещ реакторите. В пет от случаите става въпрос за "сериозни пробиви". Оттогава въпреки опитите за по-засилен контрол, все още това си остава сериозен проблем, става ясно от доклад от миналата година.

Въпреки очевидно големият брой на "малките проблеми" в американските АЕЦ, досега нито една държавна институция не е правила мащабно цялостно проучване на честотата им или на потенциалния им ефект върху безопасността. Тенденцията е набиваща се на очи – появява се проблем, провеждат се проучвания конкретно върху този проблем, заключва се, че стандартите за покриването му са "твърде консервативни" и следва понижението им. Признават го дори източници от NRC.

По принцип ядрените реактори в САЩ са създадени за работа за период от 40 години. За толкова време те получават и лиценз за дейност. Когато първите реактори се появяват през 60-те и 70-те години на миналия век, очакванията са, че те ще бъдат заменени от по-нови много преди да изминат тези 40 години.

Реално обаче това така и не се случва. 60 от общо 104 действащи АЕЦ в САЩ работят с подновен лиценз – за 20 или повече години. Отделно има молби за удължаване на живота на още 16 реактора. Към днешна дата 82 американски АЕЦ са на 25 и повече години.

През 2010 година NRC занижи стандарта за нивото на радиационен теч от реакторите в САЩ. Това се случва за втори път. Стандартът се опира на измерването на т. нар. "препоръчителна температура" на реактора. В резултат минимално допустимото равнище на температурата на реактора е вдигната с 50% от първоначалната, а след това с още 78% спрямо първата поправка.

Остаряването се явява основният проблем за ядрените централи в САЩ. Страшното обаче е, че отговорните лица публично го отричат. Типичен пример е централата "Ойстър Крийк", чиито оператор е Exelon. Тя е създадена през 1969 година и през 2005 година поиска лиценз за удължаване на работата.

Говорителят на NRC Елиот Бренър обясни ситуацията около централите като "Ойстър Крийк" по следния начин: "Всъщност в една ядрена централа на 40 години почти всичко е подменено и само мастилото по лиценза ѝ за работа е на 40 години".

По време на публична дискусия преди две години обаче представителите на Exelon са запитани конкретно дали АЕЦ "Ойстър Крийк" има фиксиран период на живот. Техният отговор е "можем да я поправим, можем да заменим това и онова, можем да я закърпим", коментира многозначително Бари Бендар, компютърен специалист, живеещ на една миля от централата.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Коментари


2 Илиян Илиев 20.06.2011 | 15:24
Само и американците да не направят някоя беля с тяхна АЕЦ, че тогава наистина става мазало! Като няма кой да им държи сметка си правят каквото си искат. Докато нас ни мачкат както им хареса за щяло и не щяло.
1 Криси Митева 20.06.2011 | 14:25
Няма смисъл да ги подновяват тези стари атомни бомби, ами направо да ги закриват и да си строят възобновяеми източници на енергия!! То това е бъдещето, а и доста по-продуктивно, евтино и екологично! Всички сме чували за техните стари централи, на които от доста отдавна им се носи лоша слава.

ТВ програма

Кино

  • Сега Култура.БГ предаване за култура с...
  • 03:25 Библиотеката /п/
  • 03:55 По света и у нас /п от 20:00 часа/
  • 04:40 Вълшебният куфар на г-н Мър детски...
  • 04:55 Вълшебният молив детски тв филм...
  • 05:10 Дръж ме под око детски тв филм...
  • 05:25 Купичката на дядо детски тв филм...
  • 05:40 Телепазарен прозорец
  • Сега "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 04:45 "Ослепително слънце" - сериал /п./
  • 05:20 "Лице в лице" - публицистично...
  • 06:00 "Тази сутрин" - сутрешен блок с...
  • 09:30 "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:30 "Комиците и приятели" - комедийно...
  • 13:30 "Присъда" - сериал, с.2, еп.11 /п./
  • Сега "Наследство" - сериен филм /п/
  • 04:10 "Свободна да избира" - сериал /п/
  • 05:20 "Пресечна точка" - публицистично...
  • 06:00 "Здравей, България" - сутрешен блок
  • 09:30 "На кафе" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Наследство" (премиера) - сериен...
  • 13:30 "Свободна да избира" (премиера) -...
Какво е общото между цигарите и мазнините по корема Анализът им показва, че започването на пушенето и пушенето през целия живот е свързано с увеличаване на коремните мазнини.