Туск призна за споразумението с Гърция: Няма дългосрочна гаранция

След като е прекарал по-голямата част от последните шест-месечни преговори между Гърция и кредиторите от еврозоната, Доналд Туск, бившият полски премиер и настоящ президент на Европейския Съвет, беше сред основните действащи лица в разрешението на гръцката драма.

В интервю за FT, той очертава своя поглед върху преговорите.

Интервюто започва с въпрос дали Туск е бил съгласен с по-голямата част от коментарите на немските представители, свързани със ситуацията в Гърция.

Аз смятам, че позицията на Германия днес, след преговорите, може би не е по-слаба, но със сигурност не е и по-силна. Една от основните ми цели по време на тези преговори беше да се избегне риска от това някой да бъде губещ, а друг да бъде победител. Особено защото, както забелязахте, икономическата дискусия засегна и теми като достойнство, унижение и доверие.

Подобна дискусия ни върна в едно много опасно за Европа време и точно поради това смятам, че е важно да се избегне това измерение в преговорите(...).

Сигурен съм, че днес резултатът, това споразумение между страните членки на еврозоната, е нещо като равен резултат. Няма победители и победени. Също може и да значи, че има доста видима липса на ентусиазъм и никой не е удовлетворен. Но мога да кажа с абсолютна сигурност, че Германия не е победител в контекста на политическата власт.

В крайна сметка Германия има много повече какво да пожертва отколкото други страни, когато става дума за пари.

Туск също така споделя изненадата си от факта, че гръцкия премиер Алексис Ципрас си е позволил да използва анти-немска реторика.

Той говори за Германия след Първата и Втората световни войни за това как те са получили солидарност от Европа за опрощаване на задълженията си. И това беше форма на анти-немски тон, ако мога така да се изразя, и контекстът беше такъв.

Реакцията на представителите в европарламента беше много много ентусиазирана. Всъщност, изглеждаше почти като анти-немска демонстрация, когато погледнеш към лявата част от залата. Това беше почти половината от Европейския парламент. Това е и причината да смятам, че никой, особено Германия не може да се смята за победител в този процес.

Следващият въпрос към Туск е засягал мненията, че изготвената от него сделка за гръцкия дълг, няма да може да се осъществи.

Това споразумение не е дългосрочна гаранция. Ставаше дума, че ни се налага да избегнем банкрутиране на Гърция, а и като политически резултат, излизането на страната от еврозоната. Но това е само първата стъпка, първата част от футболния мач. Засега работи.

Нямаме гаранции, това със сигурност е продължителен процес, който със сигурност крие и капани. Но, какво е моето намерение? Да избегна, както днес, така и утре, тази доста рискована дискусия и липса на доверие. Имаме нужда от повече технически дискусии и преговори. Когато обсъждаме помощта и парите за Гърция, е много важно да обсъждаме технически параметри, а не емоционални понятия.

Всъщност, дискусиите за достойнство, унижение и доверие, не са истински преговори.

Аз се опитвам да бъда реалист, не оптимист. Но ако спрем с емоционалните дискусии, и с фокуса върху концепции като достойнство и унижение ... Не че трябва да бъдат игнорирани, защото и те са важни, но точно в този момент ни трябват по-прагматични разговори, отколкото политически и идеологически. Също така би било рисковано да се отсъди кой е по-унижен и кой има по-голямо право на достойнство.

След това Туск е бил попитан дали е имал геополитически притесненияводейки преговорите, особено по отношение на това дали изход на Гърция от еврозоната може да тласне страната към по-силно влияние от Русия.

Най-важната функция на преговорите беше помощта към Гърция. Това беше първия, втория и третия приоритет.

Бях дста сигурен, че няма риск от финансово заразяване дори ако Гърция напусне съюза. Не беше пропагандно изказването на Марио Драги и на други институции, че еврозоната е в относителна безопасност и риск няма.

Аз много се страхувам от политическата и идейна реакция, а не от финансовите последици. Всичко се касае за новите идеологии. Всъщност те не представляват нищо ново. Това е един вид икономическа и идеологична илюзия, че има някаква алтернатива на традиционната европейска икономическа система.

Аз нямам никакви съмнения в стабилността и фундаменталните ценности и в смисъла на това защо Европа е най-добре развиващата се част на света.

След това Туск отново беше попитан за по-ясна позиция относно влиянието на Русия върху гръцкия въпрос.

Едно от най-важните части на новото мислене за Европа е фактът, че нещо като поставяне под въпрос на европейската идея и ЕС като институция вече е факт.От време на време имам чувството, че някои политици и интелектуалци в Европа са отегчени от Европа и от ЕС и са готови да поставят всичко под съмнение, включително спогодбите и ценностите, на които тя се основава. Най-важно е какво страните членки изпитват в такива ситуации.

За мен ситуацията е сходна на тази от 1968 в Европа. Усещам, може би не точно революционни настроения, но нещо като широко разпространено нетърпение. Когато нетърпението се превърне не в индивидуално, а в обществено настроение, така започват революциите.

За мен най-впечатляващи бяха съюзите между радикалните леви и радикалните десни, и то не само в Европарламента ... Дискусията за Гърция се превърна в дискусия за строгите мерки, дискусия срещу европейската традиция, анти-немско говорене до някаква степен. И всичко това предизвика ентусиазъм и от двете страни.

Играта винаги е изглеждала точно по този начин преди едни от най-големите трагедии в европейската история- подобно тактическо обединение от радикалисти от всеки спектър. Днес със сигурност отново можем да станем свидетели на същия политически феномен.

Основната мелодия, която звучи днес е анти-европейска. Имам предвид това по отношение на традиционното мислене за ЕС и европейската валута.

След изразената критика към крайно левите партии, един от репортерите попита Туск как ще се справи с Алексис Ципрас, който понастоящем е лидер на една от най-успешните леви партии в Европа, по честен начин, ако според него радикалните леви подкопават основите на ЕС.

Моята роля тук не е да обсъждам идеология и история. Аз съм напълно убеден, че трябва да избегнем риска от подобни възгледи, радикални позиции и идеологии...

На въпрос по отношение на това дали на Гърция трябва да бъде опростен част от дълга, Туск отговори така:

Днес аз съм абсолютно убеден, че акумулирането на дълг е глобален проблем, а не само на Гърция, дори не само на Европа.

Не съм убеден обаче, че е необходимо да водим дискусия относно опрощаване на дълга на Гърция. Всъщност, имаме облекчителна програма за гръцкия дълг от 5 години. Може би не на ''номинални подстрижки''. Ако имаме нужда от дискусия за опрощаване на дългове, тя не бива да засяга само Гърция.

Следва въпрос за мнението на Туск по отношение на критиките от страна на Атина за това дали Гърция е наказана за това, че е започнала да поставя под съмнение установения ред в ЕС.

Аз не бих могъл да приема такъв аргумент, че някой е бил наказан, особено Ципрас и Гърция. Целият процес беше с цел да се помогне на Гърция. Става дума по-скоро само за някои политици, журналисти и интелектуалци, отколкото за повечето гръцки политици.

Този аргумент аз не съ го чувал в Брюксел, в Париж и Берлин. Това е абсурдно.

Премиерът Ципрас преговаряше и получи помощ в размер на 80 милиарда евро за своята страна. Когато обсъждаме факти, дела и цифри, това е единственото число на масата. И те не само получиха облекчени финансови условия, но и политически такива. Каква е причината да се твърди изобщо, че има някаква доза унижение за Гърция или наказание за Ципрас?

Затова смятам, че дебатът е по-скоро идеологически отколкото базиран на факти и истински политики.

Последва и въпрос относно това колко близо се е стигнало до решение за излизане на Гърция от еврозоната в процеса на преговорите.

Първият знак, че Грексит е възможен, разбира се, беше резултат от срещата на еврогрупата в събота. Не само поради липсата на резултати, но и поради новата реторика и формулировка. Другата причина беше вече натрупаното раздразнение от всички страни.

След референдума, раздразнението беше доста видимо. Това значеше, че позицията на Ципрас е по-слаба дори от тази преди референдума.

По време на преговорите аз самия усетих, че заплахата от излизане на Гърция е реална и е много възможна. Стана 7 часа сутринта, когато и Ципрас и Меркел поискаха почивка.

За мен това беше недвусмислен знак, че искат край на преговорите. Само че не бяха готови да кажат това и затова реагираха спонтанно. Именно заради това беше толкова опасно, защото беше спонтанно, провокирано от умора и раздразнение. И двете страни бяха убедени, че вече са направили прекалено много компромиси.

Това беше наистина интересен момент. В края на дискусията се достигна до въпроса колко точно пари от въпросния приватизационен фонд ще бъдат използвани за инвестиции и колко за финансиране на дълга. Позицията на Меркел беше, че 10 милиарда евро трябва да се инвестират, а Ципрас настояваше за 15. В окончателното предложение сумата стана 12.5 милиарда евро.

Когато видях колко са уморени всички и не са готови за компромиси, им казах ''Ако не спрете с тези преговори, ще кажа публично, че Европа ще се разпадне заради 2.5 милиарда евро.''

След това се повдигна въпроса за Кристин Лагард, шефът на МВФ, тъй като веднага след споразумението, фондът е изразил скептична позиция по отношение на посоката на гръцката икономика, както и новата спасителна програма.

Моето впечатление бе абсолютно недвусмислено и беше, че Лагард е готова да участва в програмата и това беше неуспорим факт. Ципрас от своя страна искаше да избегне всякакви дискусии от друго естество и е разбираемо защо. За него беше ясно, че той не може да бъде инициатора на поканата МВФ да участва, поради неговите лични задължения към партията и националния му парламент.

Но що се отнася до Кристин Лагард, всички държави членки, може би с изключение на Гърция, изразихме ясно позицията си, че ще подкрепим програмата, само ако и МВФ го направи. Кристин Лагард също се изрази недвусмислено по въпроса.

Един от последните въпроси към Туск се отнасяше за това дали кредиторите са допуснали грешка преди години, сключвайки сделка с предходния гръцки премиер Антонис Самарас, който не успя да завърши предвидените реформи и не успя да закрие погасителната програма в страната. В замяна на това обаче успя да издейства удължаване на срока на програмата с два месеца.

Вероятно ако бяхме започнали процеса на преговори за възможна трета спасителна програма, сега щеше да ни бъде по-лесно. Не смятам, че това е нещо противоречиво. Все пак не съм убеден, че резултата от най-масовите избори в Гърция щеше да бъде различен. Не обичам да дискутирам постфактум. Трябва да бъдеш отговорен, предпазлив и мъдър предварително. Абсолютно излишно е да се правиш на много мъдър след като нещо вече се е случило.

Туск последно беше попитан дали е възможно временната програма да не заработи и да има нови преговори скоро.

Не мога да изключа възможността за нови срещи до края на лятото, но се надявам да не се случи така. Гласуването на мерките в гръцкия парламент беше обнадеждаващо. Коктейлите "Молотов" със сигурност са по-привлекателни, но не са гръцко изобретение. Подкрепата в парламента обаче наистина беше значителна, а демонстрациите бяха огромни – видими и впечатляващи.Може би това е пробивът в начина на мислене, на който се надявахме.