Хърватия вдига стена срещу бежанците, за да спаси туризма си

Не изключвам възможността за поставяне на ограда по хърватската граница с цел предотвратяване на мигрантската вълна. Това каза хърватският президент Колинда Грабар-Китарович пред американския телевизионен канал CNBC, цитирана на БГНЕС.

"Около 80% от хората, които видях и срещнах, са икономически мигранти и те не идват от Сирия и Ирак", каза президентът и поясни:

 "ЕС не може да погълне цялата тази бедност и поради тази причина сме длъжни да подобрим условията за живот в страните, от които те идват". Според нея мигрантската криза влияе на хърватския туризъм, защото хората в тази ситуация се чувстват несигурни, независимо от факта, че мигрантите минават през една много малка част от страната, която е далеч от големите туристически зони.

 "Бих искала да избегна ситуацията, в която ще бъдем принудени да поставим някакъв вид физически препятствия на границата. Не изключвам такава възможност в бъдеще. Всичко зависи от това как ще се развият нещата. При всички случаи това няма да бъде агресивна политика и тя ще е координирана с останалите страни от ЕС", каза още Грабар-Китарович.

Президентът също така подчерта, че всички страни трябва да защитават границите си и в унгарската ограда тя не вижда нищо, направено срещу някого.

"Факт е, че сме наводнени от мигранти и вече стана много трудно да се контролира този поток на хора... Нито Хърватия, нито Унгария са сборище на мигранти. Не искаме да се изолираме, не искаме да затваряме границите, съпричастни сме с тези хора, които са по пътищата, независимо от причината за това. Трябва да намерим решение на европейско и глобално равнище.

На европейско ниво това означава по-строг контрол на границата между Турция и Гърция, защото Гърция е първата точка при влизането в ЕС", каза още Грабар-Китарович.

 Днес избухва напрежение на границата между Хърватия и Сърбия, след като Австрия и Словения обявиха, че не могат да приемат неограничен брой мигранти и въведоха ограничения.

Словения обяви, че ще позволи само на 2500 мигранти на ден да преминават границата. Това е два пъти по-малко, отколкото съседна Хърватия поиска.

Вътрешният министър обясни, че страната му не може да си позволи да приема всекидневно по 5 000 души, защото дневният лимит на Австрия е 1500.

Освен това мигрантите не преминават достатъчно бързо през Словения и бежанските центрове са препълнени от хора, а скоро капацитетът им ще се изчерпа. Повечето прииждащи са от Афганистан, Сирия и Ирак.

Те пресичат Хърватия и Словения, за да стигнат до Западна Европа. Ограниченията доведоха до струпванията на огромен брой хора на границата на Хърватия със Сърбия.

Според сръбския министър на труда и социалната политика Александър Вулин Сърбия може да подсигури подслон на всички бежанци, които се намират на нейна територия, но това не може да бъде неограничен брой мигранти.

Той призова Европейската комисия да обърне внимание на въпроса с миграцията и да не прехвърля тежестта върху Сърбия или някоя друга държава. Според него в момента границата между Сърбия и Хърватия функционира на забавени темпове и това е притеснително, защото много голям брой мигранти се намират в т. нар. "ничия земя".

Хърватският портал "Индекс" съобщава, че същото е положението и на "ничията земя" между Словения и Хърватия, където има много мигранти, чакащи да влязат в Словения.