Те са само деветгодишни, но познават добре жестокостта на света. Те са само деца, но вече знаят какво е робски труд, защото те шият униформите на онези, които поробваха майките и изтребваха бащите им. Те са работници. Те са сирийски деца.
Сирийски момчета и две момичета – скрити на горния етаж, получават по 40 турски лири, за да изработват облеклата, които скоро ще надянат собствените им палачи.
Историята им разказва Daily Mail – британското издание се е добрало до работодателя им. 35-годишният Абу Закур е бизнемен, чиито деца ходят в частно училище. "И тези биха могли", казва той, сочейки сирийчетата - "Но родителите им искат да изкарват пари, така че какво мога да направя?".
Абу е обикновен бизнесмен. Той няма нищо общо с радикалната идеология на ИДИЛ, не симпатизира на терористите, но това не му пречи да наема деца да правят дрехите им. Той самият живее под бруталното управление на джихадистите в Ракка, преди да успее да избяга.
Намира платове от Истанбул, където фабриките произвеждат всичко спряно новата мода в американските и руските военни облекла. Запознат и как терористите искат дрехите си. "Ахрар ал-Шам" иска униформи в светло кафяво, каквито между другото са и дрехите на сирийската свободна армия, сирийското крило на "Ал Кайда" - във зелено, а ИДИЛ иска типични афганистански дрехи. Клиентите му обаче често искат точно облекла като на американската армия. Терористите предпочитат да изглеждат като американски войници и стила се копира директно върху дрехата.
Бежанците, прокудени от тях – сега трябва да ги обличат. И това е позната картинка за онези 2,7 милиона сирийци, които са в лагерите на Турция. Особено за децата. 80% от сирийските деца в Турция не ходят на училище, почти половината въобще не се учат на нищо.
Преди конфликта в Сирия числата бяха други. 99% от сирийските деца в начално училище ходеха на училище – число, на което дори и европейските държави могат да завидят. Обхватът в гимназиите беше 82%.
Сега сирийските деца имат езикови бариери и системен тормоз, заради което избягват турските училища. Родителите им не могат да си позволят много, защото на бежанците в Турция е забранено да работят.